Николай Падалски: За година и половина сме изпратили над 15 хиляди пратки. За мен това е божия мисия.
Кога и как се зароди идеята за тази инициатива?
Идеята се зароди преди около година и половина. Мои познати заминаха за чужбина и ми оставиха кашони с книги. Тяхното желание беше да им намерим нов дом. Аз публикувах снимки на книгите във фейсбук и интересът беше много голям. За мен реакцията на хората беше сигнал, че това е обещаваща инициатива за в бъдеще. Създадох фейсбук страница, нареченa акция „Спаси книга“, която в момента има около 13 хиляди последователи. Така започнах да получавам пратки от цяла България или просто пътувах и събирах книги от хора, които иначе щяха да ги изхвърлят. Това се оказа тройна радост – както за даващите и получаващите, така и за мен и съпругата ми. За година и половина сме изпратили над 15 хиляди пратки – по 1000 пратки на месец. Средно в пратка има по 5-6 книги, което прави около 80-90 хиляди изпратени заглавия, на които сме дали втори живот.
Как книгите намират пътя си до вас?
Хората ни се обаждат или ни пишат имейли, в които казват, че имат библиотека, която са наследили от родители, или са купили апартамент, в който са открили много книги или пък че просто имат желание да ни дарят свои собствени. Поводите и мотивите са различни, но идеята е една и съща – вместо да бъдат захвърлени на боклука, те намират нов дом и продължават да радват поколенията. Най-често ние поемаме таксата на куриерската услуга, но има и случаи, в които хората сами я заплащат като жест към нашата инициатива. Когато получим пратка, почистваме всяка книга поотделно, снимаме я и я публикуваме на страницата ни. Хората виждат какво предлагаме и ако си харесат някоя от книгите, ни изпращат имейл. Първият, свързал се с нас, получава книгите.
Как се случва транспортирането на книгите?Обаждат ни се много млади хора. Те опровергават общото мнение, че младите не четат.
Изпращаме книгите чрез куриер, а хората трябва да си платят единствено доставката. Ние сме едновременно и стационарна, и движеща се книжарница. Нашите книги пътуват из цяла България – до най-различни градове и села. Грамотността и интересът на хората към книгите нямат география и местоположение. Дарявали сме кашони с по над 200 книги на различни читалища. Използваме нашата вече голяма мрежа от клиенти и хора, които четат публикациите ни. Много млади хора ни се обаждат, пишат и искат книгите, които предлагаме. И така опровергават общото мнение, че младите не четат.
Какви са трудностите, с които се сблъсквате?
Трудности има много - понякога идват книги, които не са това, което сме очаквали и договорили – пристигат без корици, скъсани, изцапани, които реално са били за изхвърляне. Най-бавно се раздават по-старите заглавия, защото към тях няма такъв силен интерес. Също така ни е неприятно, когато много хора имат интерес към една и съща книга, а ние предлагаме само по една бройка и трябва да ги разочароваме. При нас пристигат нови, хубави книги, които много хора искат и понякога се сърдят, че не сме ги пратили на тях. Търсим рафтове някъде, за да можем да ги съхраняваме , защото сега ги държим в наши складове. Прахолякът е много и не е приятно за работа. Търсим си хора, които да помагат, но когато видят условията, не се връщат. Разбирам ги - това е работа със стари книги, прах и е наистина трудно. Но в края на краищата, аз и моята съпруга сме го приели като наша кауза и го вършим с удоволствие.
Прахолякът е много и не е приятно за работа. Търсим си хора, които да помагат, но когато видят условията, не се връщат.
Накъде искате да продължите оттук нататък?
Когато видяхме растящия интерес, създадохме втора страница – постоянна акция „Спаси книга“. Така нашата мрежа от хора вече надвишава 15 хиляди души. Във времето стана така, че доста нови български автори със скорошни произведения ни дадоха свои книги, защото се довериха на нас и на идеята ни. Така започнахме да продаваме нова българска литература, което също е голямо удоволствие. Постепенно създадохме още две акции, които се развиват страхотно. Едната се нарича „Спаси детска играчка и дреха за дете“, а другата, която е с огромен успех – „Домашни потреби с нов дом“. Прибираме Всичко от дома, което е ненужно – чинии, прибори, чаши – цели сервизи, тенджери, тигани, ютии и какво ли не. Хората ни викат по своите апартаменти, които са купили или мислят да продават, и ние намираме какво ли не – книги, играчки, домашни потреби. Сами ги почистваме и ги превеждаме в нов вид. Всичко се публикува на страниците ни и буквално веднага се раздава на новите им собственици. Хората са много доволни. Всичко даваме напълно безплатно, само доставката се поема от получателя, а разходите, които имаме покрай всичките ни акции, финансираме чрез семейния ни бизнес.
Каква е реакцията на хората към вашата инициатива?
Постоянно ни изпращат картички и писма със страхотни текстове. Съпругата ми много се вълнува от това. Получаваме всевъзможни ръчно изработени подаръци в знак на благодарност. Много ни радва, че акциите имат такъв силен социален ефект. Създадохме много нови приятелства покрай тази дейност, с които излизаме и се чуваме постоянно. Това, което правим, отнема много енергия, труд и време, но ние вярваме, че всичко се връща обратно с много голяма сила.
Хората са много доволни. Всичко даваме напълно безплатно, само доставката се поема от получателя, а разходите, които имаме покрай всичките ни акции, финансираме сами.А имало ли е моменти, в които сте мислели да се откажете?
Кое ви мотивира най-много?
Обратната реакция на хората, техните писма, имейли с благодарности и обаждания с хубави думи. Самото развитие на нещата ни дава стимул да продължим. Работа ни отнема много енергия, но същевременно и ни зарежда. Това, което се случва между нас и клиентите, е много специално. Аз ще го кажа съвсем откровено, надявам се да не прозвучи странно – за мен това е Божия мисия – аз така го приемам. Човек има някакъв път в живота и това е моят. Когато получим нови кашони с книги, домашни потреби или играчки, ние с жена ми сме като едни деца вкъщи. Не знаем какво има вътре и също като малките по Коледа имаме огромно любопитства какво ни очаква. В повечето случаи са прекрасни неща.
Главната цел на дейността ни е да мотивираме повече хора да даряват, вместо да изхвърлят на боклука. Дори и да не е на нас – просто да не изхвърлят вещите си, а да ги подарят, където и на когото те решат.
Как бихте искали да се развие тази идея?
Нашите планове са свързани с възможностите на нашите четири ръце. Развитието на една идея винаги зависи от хората, затова си търсим доброволци или дори платени служители, които да ни помагат в обработването на пратки. Често получаваме замърсени неща (изключвам дрешките и играчките – те винаги са изпрани и изгладени), но при книгите и домашните потреби е доста зацапано положението. Но за жалост никой няма желание. Трябват ни коректни хора, на които им се работи. Освен книги, ние приемаме много списания и грамофонни плочи. През нас са минали хиляди плочи, както и всякакви списания, включително и Списание 8 – около 20-30 броя. Нещата се развиват всестранно.Какво е вашето основно послание за хората?
Това е главната цел на дейността ни – да мотивираме повече хора да даряват, вместо да изхвърлят на боклука. Дори и да не е на нас – просто да не изхвърлят вещите си, а да ги подарят, където и на когото те решат. По този начин дават втори живот на тези предмети. Литературата и другите неща, които предлагаме, имат стойност, без значение в кои времена и в какъв политически строй са били произведени. Важно е да повярват, че нашата кауза е истинска. Все още има много хора, които се съмняват в нас и звънят, за да проверяват дали това, което правим, е истина. Но дори и това е по-добре, отколкото просто да махнеш с ръка и да ни обявиш за измамници. Именно на това разчитаме за в бъдеще – на търпение, доброта и вяра. Надявам се да продължим да радваме хората.
