Призванието „професионален читател

Четенето - вечният портал към хиляди нови и чудни светове е темата на днешния ни разговор с Христо Блажев. Той е заместник главен редактор в голямо издателство у нас, създател е на известната фейсбук група „Какво четеш...” и пише ревюта в най-големия български блог за книги - Книголандия.

Какво означава да бъдеш „професионален читател"?

Да си призная, това е моя хрумка, не е свързана с полагане на изпит или получаване на нечие признание – в един момент преди много години четях много книги в оригинал, които трябваше да се преценяват за издаване у нас и ми плащаха за това, така че фактически си беше професия. С годините това се промени, сам аз започнах да се занимавам пряко с издаване и всъщност сега възлагам на други хора да четат и рецензират книги, така че те ще да са поели тази щафета. Иначе писането на ревюта в „Книголандия” не го броя за работа, макар да съм инвестирал хиляди часове в него, то си е моето хоби, което всъщност промени живота ми и го насочи по толкова различен и изпълнен с книги и книжни хора път.

Разкажи ни повече за процеса по изготвяне на една рецензия - как протича, по какъв критерий оценяваш?
Имам много ясен принцип, който навярно ме отличава от другите пишещи – не чакам да ме споходи вдъхновението. Просто знам, че имам да пиша в блога, сядам с книгата, попълвам технологичната информация (страници, преводач, издателство, такива неща) и… започвам да пиша. Дори да започна трудно, в един момент „влизам” в книгата и виждането ми за нея се излива на екрана, даже често откривам гледни точки, които не съм съзнавал, но при писането се появяват, включително връзки с други творби и автори.

Това е и моят съвет към пишещите – да тренират мозъка си да „включва” тогава, когато им трябва, а не да чакат някакви хипотетични идеални условия за писане.

А самото оценяване е според мястото на книгата в дадения жанр – например на трилъри рядко мога да дам повече от 4 от 5, но като говорим например за тези на Ю Несбьо, там се чудя как да ида над 5 понякога, толкова високо ценя неговите книги.

Колко книги прочиташ месечно? Четейки голям брой, как успяваш да се потопиш максимално във всяка една?

О, различно е, нормално около петнайсетина-двайсет. Иначе потапянето е лесно при правилна преценка. Примерно поне две леки книги изчитам седмично в градския транспорт на път към работа и обратно - там чета трилъри, фантастика, изобщо произведения, в които си далеч от този свят. Книгите, които издавам, чета основно през уикендите, когато мога да се фокусирам от ранни зори и нищо да не ме смущава. Пък в делнични вечери обичам да чета нехудожествени, които вървят със записки – примерно исторически, научни и прочие.

Така че – всяка книга си иска времето и обстановката, просто човек трябва да си прецени къде и как да чете. Ето, пробвах дори аудиокнигите докато шофирам, това е още една интересна опция, макар да не е точно „четене”.

Има ли несъответствие между това, което се харесва и купува от масата и онова, което е стойностно и признато от критиците?

Не е до несъответствие, а до два отделни свята, които крайно рядко се пресичат. За съжаление критиците се влияят твърде много от собствените си предразсъдъци, приятелски и издателски кръгове, и отричат всяка книга, която е получила читателското внимание и намира добър пазарен прием.. или е от издателство, което не харесват по някакви причини. Или я забелязват, само за да я осъдят като незаслужаваща си, защото „така трябва”. Гледането отвисоко се е превърнало в непоколебима поза и дори отличителен белег за считащия се за критик, който не умее или не желае да пише на език, който би бил разбран от нормален, редови читател, който отива и дава парите си в книжарницата. Но… за щастие живеем в свободен свят, в който всеки чете това, което пожелае, и от години критическото мнение е важно за крайно ограничен кръг хора.

Как читателят без изграден критерий да отдели зърното от плявата в литературата?

Читатели избират всеки ден книги в разговор помежду си – дали чрез приятелите си, дали в социалните мрежи, дали четат рецензии на хора, на които се доверяват, защото са открили сходства във вкусовете, или си имат любима книжарница, където получават съвети от работещите в нея. Възможности бол. Но не съм сигурен коя книга би могла категорично да се нарече „зърно” и коя – „плява”. Преди години и аз като всеки млад човек имах категорично мнение, но вече с натрупването на опит откривам, че плявата за мен е зърно за мнозина други, защото без изчитането на хиляди книги няма как да отличиш своите си. Така че – да, за мен нещо може да не си струва, но щом хората си го търсят, това си е техен избор. Без да уважаваш техния избор сега, не можеш да им препоръчаш своя утре, мисля си.

Сблъсквал ли си се с недоволен от лоша рецензия автор?

По-скоро съм се сблъсквал с недоволни издателства, които смятат, че текст в моя сайт автоматично ще е положителен, което не е вярно. Най-често е, защото подбирам какво чета и много рядко греша, но понякога съм унищожителен, когато попадна на нещо очевидно слабо, но подплатено с хвалебствия.

Но имах един куриозен случай с български автор, за когото бях написал заслужена положителна рецензия, но ми намери телефона и ми звънна да ми крещи, че съм го бил сравнил с друг български писател, което, видиш ли, го било обидило, защото той четял само чужди класици или нещо подобно…

От този момент реших, че няма да чета книгите му, такава поза ми идва в повече. Повечето писатели се радват, че са били забелязани, за съжаление далеч нямам време да чета книгите на всички, които ми пишат и не се обиждат, като не получават чисто венцеславене, което малцина заслужават.

Какво е добре да четат хората в сегашната социална обстановка, за да запазят бистър ум и кондиция?

О, нека си четат каквото си щат, мисля си, дори да препрочитат любими свои книги – какво по-добро време за това? Но ако трябва да спомена книги от последните месеци, ще да са „Трите тела” на Лиу Цъсин, която не очаквах да бъде преведена някога; „Изхвърлени в Америка” на Джанин Къминс, за която чувам прекрасни отзиви; „Изходни рани”, сборник със разкази на знакови крими-автори, „S. P. Q. R.” на Мери Биърд, завладяваща история на Римската империя; „Под различни небеса” на Норман Дейвис, смайващо пътешествие из миналото на света и др.

Коя според теб е най-добрата българска книга за последните години?

Ох, не, тук ще настане война… Нека са три поне, моля. Първо, винаги споменавам един чудесен роман, който по моя преценка остана незабелязан: „Бежанци” на Весела Ляхова. Второ, много късният дебют „Когато капят кестените” на Стефан Коспартов не може да бъде подминат. И трето, историческото потапяне на Милен Русков в „Чамкория” навярно ще се помни през десетилетията напред.

прочети още

Призванието „професионален читател"

Още по темата:

Призванието „професионален читател"

Още по темата:

Абонирай се за нашия бюлетин