Купете броя от тук
За абонамент тук
Често говорите за еволюцията в нейните духовни измерения. Какъв е еволюционният смисъл за човека от природните катаклизми и социалните конфликти?
-Това е един проблем, който изразява по-скоро вътрешната вибрация както на отделната личност, така и на социалната общност. Този проблем е вътре в нас и вън от нас. Той има своето предназначение, за да видим онова, което в личната ни битийност, в социалната общност, в човешката животворност и в природната даденост като цяло прави своите спазми в идеята за съвършенство. Затова казвам, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а да създава богове! Благоденствието е в материалния свят – идеята да удовлетвори потреба, чиято преходност всякога може да се усети. Да се създава благоденствие, е съблазън на ума, да се създават богове, е потребност на Духа! Боговете не се създават от процеса дали една икономика лична, бизнесменска или на държавна ще донесе печалби или благоденствие. Еволюцията, която трябва да ни създаде като богове, безспорно ще има и (в приличен смисъл) конфликти – страдания, които можем да приемем и които трябва винаги да трансформираме в развитие; ще има гърчове, които можем да понесем.
Волно или неволно, като част от общия Космос (а човекът е наречен микрокосмос), ние вибрираме със спазмите, които цялата природа изживява, защото сме нейна плът. И ние безспорно растем с нея. Всеки един от конфликтите, които изживява Космосът като цялост, или човешката общност, а след това и отделната личност, физиономират нашето пътуване да станем богове.
Но тайната, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове, не се състои в това, че трябва да станете бедняци, а просто да станете богове, чието богатство имате, когато поискате. Защото няма по-голямо и неизменно богатство от това, а не тъжната участ на променливостта, която всеки човек жъне и след това вършее, и когато отсее, казва, че зърното му е малко, защото е преходно. Самата същност на фразата богове, а не благоденствие, е възможността винаги да бъдете богати.
Този, който като Бог е богат, не може да изживява кризата на недоимъка. Но който е богат в желанията си, още не значи, че е богат в мисълта си, а който е богат в мисълта си, още не знае всичко и няма основание да е богат в причинността си. Еволюцията точно това прави в човека – дългото пътуване, което от бедност ви води към богатство на знанията; обожествяването, което безспорно е съпридружено с идеята за развитието!
-Но как се осъществява това дълго еволюционно пътуване, има ли някакъв механизъм, или план, който кара човека да се развива и обожествява?
- В едър план бях дал Йерархията на духовните вълни, които съпровождат човека. Доктрина, която светът досега е нямал. Първата вълна е, когато Самият Творец се събира в Себе Си, за да създаде нещо, което никой не може да Му отнеме – пространство и време, за да живее този, когото сътворява. Сътворява Адамовото начало – ума, което трябва да отдели от себе си Евиното начало – желанието. След това ще дойдат духовните вълни на митологията, правдата, любовта, надкрачваме ги с мъдростта, ще се качим на върха на духовната вълна на истината и след това на свободата.
Сътворението носи на човека индивидуализацията, митологията – въображението, правдата – възмездието, любовта – прощението, мъдростта – прозрението, истината – откровението, свободата – богоживота.
Моя дързостна мисъл е, че хората още съществуват, не живеят! А Христос го изрази с три думи – Път, Истина, Живот: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Извърви пътя, познай истината и тогава ще имаш живот! Това са големите тайни.
Така че еволюцията е една вложена възможност, която е хранена от условностите в идеята за целостта – минало и чакано бъдеще. Вложена възможност е тя, условността е, която я храни. И времето няма роля, енергиите имат присъщност – те са, които решават битието. Затова казвам: Пестете енергиите (особено висшите), не времето!
- Тази концепция звучи доста различно от общоприетите религиозни представи за ад и рай като перспектива пред хората, които са били съответно лоши или добри…
- Духовните вълни не обслужват само добрите. Те са знание, което сътвореният човек трябва да научи, за да стане Бог! Така че тезата добро - зло е нашата потреба в еволюцията. Тя не ни е чужд гостенин, а необходим спътник. И тогава ще разберете защо казвам, че злото е нееволюирало добро. Единосъщност, която се съпровожда като необходимост, но която един ден ще се освободи. Няма река с един бряг – с два бряга е. Но кое е същественото – бреговете ли, които поемат блъсъците, които усмиряват вълните и ги връщат в пътя?! Не, същността на реката е течението! Както в нашето битие – не еволюционността на блъсъците, не конфликтите, не спазмите, а течението: онова дихание, което Бог ни е сложил и с което е определил тази дързост, че човекът е един еволюиращ бог! И тези два бряга в нас са антитезите добро и зло.
Вярно е, че сега се развиваме благодарение на конфликта, на антиподите, но за съжаление, никой не каза, че може без тях. А цивилизацията ви показа, че един влак вече може да се движи не на две релси, а на една. Отричаше се ясновидството – телевизорът ни го даде от хиляди километри; отричаше се яснослушането – телефонът и радиото ни го освидетелстваха. Било механично – няма значение! Затова беше дадена енергия на ума, в присъствие на човешкото развитие – за да може техническото достижение на ума да обслужи несъбудените, но вложени в нас тенденции и проницания.
За своите ученици той е Учителят на мъдростта. Преживял е духовните си бродничества още в политическите затвори на комунистическа България. Излиза от тях с мисията да създаде учение, което да даде път на вложената божественост в човека. Още през 80-те учи хората около себе си на свободата като мислене. През 90-те в Пловдивския и Софийския университет преподава тайните на световните религии и мистични учения. Постепенно формира школа „Път на мъдростта“. Той е Ваклуш и името му идва от „Вак“, което на санскрит значи „висша духовна сила“.
Още интервюта с впечатляващи личности и духовни водачи можете да прочетете в новия ни брой.
Купете броя от тук.
Купете броя от тук.
