снимки: Добрин Кашавелов и архив
Какво всъщност е Конституцията и защо тя е толкова важна наистина?
В технически смисъл Конституцията е закон, който служи като коректив на обикновените закони и ни пази донякъде от техните грешки. Но Конституцията е и най-близкото нещо до обществен договор, с което разполагаме. Съгласието да живеем заедно като общност при определени правила се формулира най-ясно именно в този документ и то малко или много разграничава държавите от териториите, които в правото наричаме „сговор на картографи”. Не на последно място, Конституцията е много важен маркер за историческото развитие на един народ.
Как се промени генерално Конституцията през десетилетията? Доколко е запазен духът на Търновската?
Търновската конституция е суспендирана след едва две години (макар и после да е възстановена), така че може да кажем, че през годините е запазен единствено духът да... не се спазва Конституцията. Връщам се на предишния въпрос – Конституцията е важна, защото дава много ценни поуки за политическата ни история, стига да искаме да прогледнем за тях. В случая с Търновската конституция – илюзията, че един объркан народ може да борави със свободата си пет века по-късно, катастрофира моментално, независимо от просвещенската вяра в разума, пронизваща този откровено либерален за времето си документ.
Още през XVIII век Джеферсън предвижда, че обичайният живот на една Конституция ще бъде около 20 години, защото тя принадлежи на живите, а не на мъртвите. Прогнозата му се оказва поразително точна – наистина статистиката показва, че средният живот на конституциите по света е точно толкова. Накратко – Конституцията се променя според хората повече, отколкото обратното.
Конституцията е главният закон, но всъщност той не се ли пише от силните на деня? За пример Конституцията по време на комунистическия режим?
В България има едно смесване на понятията за политическо и партийно, тоест ако кажем, че дадено решение е политическо, зад него едва ли не надничат конюнктурните интереси на парламентарно представените партии. В действителност законодателните решения често са политически (освен ако не се преписват европейски директиви за минималното количество светлина за бозаещите прасета), а в случая с Конституцията това достига своя връх – никой друг акт на държавната власт не е изпълнен с толкова много ценностни твърдения. Затова и ако суверенът бъде обран перфидно с помощта на някой „обикновен“ закон, приет в седмицата между Коледа и Нова година, това може да мине, но по-трудно ще мине, ако в Конституцията запишат, че може да има еднополови бракове или че не сме социална държава. Причината е, че за разлика от други закони, в Конституцията има поне претенция да се говори от името на всички, а и ролята й е не само да урежда настоящето, но и да обещава определено трайно бъдеще, което налага въвличането на по-широки групи от граждани.
Вие сте запознат с конституционното право на други държави и особено на Германия. Какви са приликите и разликите между нашата Конституция и тази на другите страни?Създателите на социалистическите конституции също са го знаели и затова Съветската конституция гарантира свобода на словото и печата, макар че на практика не е имало нищо подобно. Да, всеки закон в крайна сметка е един цинично волунтаристичен акт, но при Конституцията в най-голяма степен е запазена гражданската нетърпимост към пакостите на властта.
На първо място, устройството на държавата налага едни теми да са по-важни от други. Във федерални държави като САЩ и Германия отношението между централната власт и отделната регионална единица е обект на много подробни уговорки, докато у нас подобен проблем няма. Друго възможно разграничение е на по-бъбриви и по-обрани Конституции – в това отношение българският основен закон гарантира практически всички съществени индивидуални права. Като цяло действащата Конституция от 1991 г. е добра и въпреки някои свои дефицити е трудно да бъде обвинявана в тежки недъзи, но изминалите 30 години показват както склонността на законодателя да я заобикаля, така и липсата на достатъчно добър контрол за спазването й от Конституционния съд, нашумял с не едно и две спорни решения.
В тази връзка Конституцията не е ли по-скоро едно противоречие? От една страна определя границите на човешката свобода в едно общество, но от друга също поставя граници?
Това противоречие не е присъщо само на Конституцията, а на цялото право – искаме да сме свободни, но свободата ни може да бъде гарантирана само от другите хора, от които искаме да сме свободни. По тази причина най-големият вдъхновител на Американската конституция – Джон Лок, обръща внимание, че отношенията между народа и властта са по-скоро договорни. Както при всяка сделка, ключово е да има ясно изразено съгласие и взаимна полза за двете страни, като гражданите отстъпваме единствено някои свои права, без които може да живеем, за сметка на защитата на други, по-ценни (като правото на собственост), от държавата.
Проблемът с противоречието се появява, когато обществото не може да прецени правилно тежестта на своите права, както и границите на държавната намеса. Това се видя много ясно през пролетта, когато на крилете на пандемията някои държави се опитаха да изкривят обществения договор, като ограничат индивидуални права – често напълно несъразмерно, но въпреки това формално законно.
Затова в теорията се говори за „фактическа Конституция“ – онова, което не е писано в текста на Конституцията, но въпреки това отговаря на действителните взаимоотношения между граждани и държава. Тъжната равносметка е, че въпреки изобилния каталог от права по закон, в България те масово не се познават и защитават, а Стокхолмският синдром към държавата, която ще „даде“, съвсем не си е отишъл.
Във връзка с горния въпрос – доколко в едно демократично общество човек може да се чувства свободен? Постоянно имаме ограничения, наказания, контролират ни и т.н?
Американската конституция е сочена като романтичен документ - всички са равни. Каква е истината, не се ли преекспонира прекалено много тази идея за равенство и братство – крайно далеч от реалността?
Какво е мнението ви за предложените сега промени в Конституцията? Дали наистина някои от тях са стойностни или са по-скоро породени от „злобата на деня”?
Бившият конституционен съдия Благовест Пунев твърди, че не е хубаво да се намалява броя на депутатите (десетилетия горещо дискутирана тема), поради опасност от прекален лобизъм. Какво е вашето мнение?
Какво бихте променили вие в Конституцията, ако имахте властта да го направите?
Част от идеите съм споделил в този текст. Накратко – без да смятам някоя от тези промени за особено революционна или гарантираща успех, необходимо е съдебната система да спре да се кадрува от политици и професионалната общност да има решаващо мнозинство в нея. Смятам, че нито един член на ВСС не следва да бъде избиран, ако не се ползва с доверие сред магистратите, които най-добре познават своя човешки материал.
По отношение на прокуратурата не съм привърженик на бомбастичните очаквания как ще сменим някакъв текст, бил той и в Конституцията, и изведнъж ще решим проблемите с манталитета, но пътят трябва да е към по-ясна отговорност на отделния прокурор и съответно по-голяма свобода от началника в йерархията.
Извън темата за съдебната система смятам за необходимо да се върви към по-силна децентрализация на общините, за да управляват местния живот по-качествено. Като цяло за мен са добре дошли всякакви мерки за по-голяма свобода на индивидуално и комунално ниво. Безграничният популизъм на правителствата пък ме кара да си мечтая за конституционно закрепена фискална дисциплина, при която например не може да се надвишава определено ниво на бюджетен дефицит.
Анастас Пунев е адвокат и доктор по право, главен асистент в Софийския университет „Климент Охридски“, автор на публикации по различни въпроси на правото. Участва в превода и редакцията на „Сборник с избрани решения на Федералния конституционен съд на Германия” (2019).