снимки: БНТ и архив
Мартин Иванов е най-емблематичният участник в интелектуалното предаване „Последният печели”, излъчвано по БНТ с водещ Орлин Горанов. Мартин предизвика фурор със своята бърза мисъл и изключителна начетеност. Решихме да поговорим с него, за да разберем повече за любовта му към историята и културата на България, за неговите интереси и за интелектуалния кръстоносен поход, който той волно или неволно поде.
Разкажи ни малко повече за себе си? Коя е професията ти, от какво семейство идваш?
Поздрави на читателите на Списание 8, което винаги ми е било сред най-симпатичните и сред подпомагащите общото ниво на знанието в България! Роден съм през 1977 година в София, семейството ми е с разнообразни профили – баща, специалист по опазване и реставриране на паметниците на културата и майка – дългогодишен медицински работник. По професия най-много съм се изявявал като спортен журналист, но по-добре е да се определя като „куизър“, след като най-големите ми успехи са в тази сфера и в ред телевизионни и други състезания.
Откъде идва страстта ти към „България преди” и твоите задълбочени познания по теми като българска музика от 60-те и 70-те, българско кино и театър?
Със сигурност любовта ми към миналото бе обусловена от двамата ми дядовци – самите те любители на миналото. От малък те ме насочиха да обичам пожълтелите страници на книгите и вестниците, да се стремя да зная повече и да вярвам, че това ще ми помогне в живота по-нататък. Това бе предпоставка и за историческото ми образование в Софийския университет, а пък от ранните ми години част от хобитата ми се оказаха именно българското кино, театър и музика. Имал съм възможността да наблюдавам много от гигантите ни в тези области и истински съм ги обичал.
Странно ми е, че по-възрастните от мен често ги забравят, а след като не препредават достатъчно тези имена на следващите поколения, то съвсем естествено се получава и културната пропаст на нашето съвремие.При мен обаче няма никакъв шанс някой от големите ни актьори, певци, писатели да бъде неглижиран, дори отдавна да не е сред нас.
Със силна памет като твоята и бързата мисъл, която демонстрира, би могъл да си много успешен в професии като лекар или юрист. Имал ли си интерес да практикуваш такива професии?
Правиш ли усилия и упражнения, чрез които да развиваш паметта си?
Нищо по-специално от обикновеното четене, гледане и слушане.
Разбира се, винаги съм се стремил да се обогатя с нещо съдържателно, ако не науча поне три нови неща за ден, все едно е минал напразно.Винаги съм се стремил да участвувам в разнообразни куизове, колкото и късно те да стъпиха на наша почва. В последните години обаче фокусът им се поизмести към по-малко познавателни теми за сметка на изискуемите от масата ситкоми, Харипотъровци и Игри на троЛове. Такива тематики не могат да създадат добри играчи.
Стараеш ли се да запаметиш всеки факт, новина, име, които срещаш в ежедневието си с идеята, че може да ги ползваш в състезания?
Напук на хората, които смятат огромното количество от новопридобитите знания за излишни и ненужни, при мен те в един момент винаги могат да се окажат полезни. Ясно е, че няма човек, който да може да знае всичко, но поне за обща култура е желателно да има някакъв по-широк кръгозор. В нашето съвремие състезанията са много удобен начин за индивид, който няма време да се самообразова, да получи набързо няколко факти, които да му са нужни след 10 или 15 години и тогава да си каже, че е имало смисъл да гледа или да играе.
Много от зрителите на предаването коментират в социалните мрежи, че си отпаднал нарочно, предал си се. Имаше ли момент, в който обмисляше да се оттеглиш нарочно преди да „досадиш” на зрителите?
Винаги се търсят някакви конспирации, но оттеглянето ми дойде в най-възможния удачен момент, когато усещах, че зрителите, които първоначално са ми били почитатели, са се разочаровали от скуката, която носех, както и от шаблоните ми. Аз сам осъзнах в последните няколко предавания, че трябва да се съобразя с телевизионните закони. Отпадането ми бе качествено, исках да ми се случи някоя „Далила“, така и стана! Сега виждам мои почитатели сред самите състезатели, но съм наясно, че тази магия няма да се повтори повече, а и би трябвало да се насоча към други предизвикателства.
Имаше и коментари, че продукцията е решила да сложи край на участието ти. В крайна сметка малшансът ли е причината да отпаднеш или има друга причина?
Малшансът и нежеланието да продължавам да се състезавам, все пак преизпълних всички мои мисии. Не съм търсил славата, а да представя значението на „ненужните“ знания, както ги определят от малцинството, което така и не прозря повече отвъд чисто състезателния елемент.
Дадох теми за размисъл на хиляди хора, доказах много добродетели и буквално бих през лицето съвременната „култура“, съдържаща се в мола, фитнеса и чалготеките.Продукцията няма как да повлияе по никакъв начин на представянето на даден състезател. Както се видя, след мен печелеше човек, който бе най-гъвкав, без да блести особено и даже изравни рекорда от 11 победи за второто място във вечната ранглиста.
С Петър Вучков, водещ на известното предаването "Минута е много" - предшественик на "Последният печели"За толкова много игри ти срещна само 3-4 реални конкурента. Голяма част бяха твърде млади момчета, които реално нямаха шанс. Смяташ ли, че до известна степен подборът на останалите участници спомогна за твоя успех?
Смяташ ли, че регламентът на предаването е оптимален? Би ли променил нещо в него, ако имаше тази възможност, така че да е още по-атрактивно за зрителите.
Вероятно бих наказал пасивната игра в трети кръг, но и бих попроменил нивото на първия, който се явява много сериозен тест и не е по силите на много хора, които иначе биха побеждавали с лекота. В крайна сметка предаването е достатъчно добро и в този му вид, което се дължи и на усилията на главния редактор Адриана Иванова, на екипа сценаристи и на изключителния Орлин Горанов!
Има мнения, че предаването разчита единствено на бг носталгията и не е интересно за по-младите, които не се интересуват от черно-бели филми и телевизионен театър (особено!). Твоят коментар?
Тези мнения са абсолютно неаргументирани и идват от малцинство, което няма нито историческо мислене, нито умее да помни и най-важното, което не знае елементарни неща.
Май е време по-младите да излезнат от рамките на неособено съдържателната съвременна култура, която и без това не им дава сериозно количество добродетели и да обръщат поглед назад. Ясно е, че без минало няма бъдеще и колкото повече хора го осъзнаят, толкова би се подобрило тяхното развитие.Съдейки по отзивите и контактите след края на участията ми, съм успял да стигна и до много от тях и да бъда пример дори и за най-малките. Това винаги ще ме ласкае и е сред най-големите ми успехи като мисия в предаването.
Спомена няколко пъти за своя богат опит в куиз игрите. Разкажи ни повече за това и най-вече за националния куиз отбор? Практикувате ли, упражнявате ли се, мислите ли стратегии?
Има ли разлика между начетен и интелигентен човек?
Срамно ли е да си ерудит в БГ?
А секси ли е?
Естествено, че сапиосексуалността в един момент ще стане култ, знаех го още навремето. Може би ще успея да кача в моята машина на времето хората с правилния билет.
Дали ще успееш да „монетизираш” този твой успех в предаването било то чрез нова работа, консултантски услуги в забавни предавания и др. ?
Нямам никакви излишни илюзии, защото у нас е по-важно да имаш точните контакти, а пък имам пример в сферите, в които съм работил, до каква ужасяваща уродливост и инфлация води това. Връзките ги е имало още преди България да стане модерна държава след Освобождението, а аз не разчитам никога на тях, нито съм нахален и пробивен. Радвам се повече на възможността да общувам с невероятна палитра от различни, интересни за мен личности, които нямаше да знаят за Мартин и подобните му, ако не бе „Последният печели“. Те са ми най-голямата награда и ги приемам за едно приятно и красиво „монетизиране“. Сред тях има и известни личности, и сходни на мен, и по този начин нанасям тежък удар на някои персони, които си позволяваха да ми правят психопортрети, да ме окачествяват като „асоциален“ и да се подиграват на външността ми.
Човек остава с впечатление, че изпитваш анемоя по отминалите времена в България. С какво те привличат те и в кое десетилетие би живял, ако можеше да избереш?
Изпитвам анемоя по отминалите времена по цял свят. Ако можех, бих изживял 60-те години, епохата на най-великите в музиката – недостижимите и днес Бийтълс, на хипитата, на времената, в които хората са изпълвали със смисъл думата „любов“ и са си подавали ръка друг другиму.
За съжаление, пребивавам в 2021-ва, с всички нейни недостатъци, с низката контракултура, която създава пропасти и не възпитава на нищо следващите поколения.
Искам да пожелая здраве и щастие на всички читатели и заедно да се преборим с това зло, което ни застигна напоследък по всички фронтове. Мир и любов!