Осъзнаваме, че като медия имаме отговорността да се грижим за родното, както и силата да въздействаме в тази посока на околните. Така, с начинанието „Избирам родния си език“, което подехме съвместно с Розмари Де Мео, искаме да насърчим хората да обичат и пазят езика ни.
Фейсбук група „Избирам родния си език“
Като за начало създадохме фейсбук групата „Избирам родния си език“, отворена за всички, които споделят потребността да си припомнят, опознаят и опазят българския език, и на които им е важно да предадат неговата красота и мъдрост на децата си. В групата обменяме примери за неуместна употреба на чуждици, упражняваме се да ги „превеждаме“ на наш език и най-вече черпим и даряваме вдъхновение.
Не изпадаме в крайности, съзнаваме, че езикът се развива и обогатява с чужди понятия. Правим разлика между паразитните чуждици, които изместват чудни, живи български думи без разумна причина за това, и заемки – чужди думи, нямащи равностойна българска дума или подходящ превод и са „взети назаем“ от друг език поради възникнала потребност.
„Имам самочувствие – пиша на български“
За да въвлечем и децата в това свято дело, в сътрудничество със 107. ОУ „Хан Крум“ в София на 25 април обявихме едномесечен национален ученически конкурс „Имам самочувствие – пиша на български“. Призовахме българчетата да покажат красотата на кирилските букви и родните думи, като снимат места, чието име е изписано на чужд език или с чужди букви, и изготвят свое насрещно предложение как би изглеждало това място, когато е назовано на български. Получихме над 80 творби от различни кътчета на страната, които предстои да разгледаме, а резултатите и отличените участници ще обявим през юли.
На възхитителния български език посветихме и майския брой на Списание 8, защото вярваме, че темата ще събуди много българи. В него може да прочетете блестящите статии на Розмари Де Мео защо чуждиците убиват българския език; на Виктория Бешлийска – за силата на старите ни думи; на доц. д-р Веселина Вачкова – защо е свещен българският език; на д-р Рада Коджабашева – за безнаказано ширещата се латинизация, и не на последно място – разговора ни с доц. Владислав Миланов за мощния заряд на думите, който поддържа българския дух. Представихме и експеримент, който показа как цветовете на аурата, състоянието на човек, се променят, когато слуша чиста българска реч и когато тя е пълна с чуждици.
И не спираме дотук. От няколко месеца полагаме целенасочени усилия да „превеждаме“ статиите в печатното ни издание на български, за да намалим ненужната употреба на чуждици. Не е лесно, оказва се, че и хората на словото са позабравили що е то книжовен език. Даваме си сметка, че промяната ще отнеме време, че ще има пропуски, че има още да се учим, че не всеки ще се припознае в това дело. Както казват обаче източните мъдреци – пътят от хиляди стъпки започва с първата крачка.
За да засвидетелстваме този свой стремеж, изработихме знак на начинанието си – ще го виждате поставен в Списание 8. И ако ви трепва, когато чуете „родна реч, омайна, сладка“ и копнеете да допринесете дори само морално, може да свалите изображението от фейсбук групата и обновите профилната си снимка или корицата си в социалната мрежа.
Следващата ни стъпка бе да привлечем вниманието на политиците и медиите към този наболял въпрос. По повод 24 май и по почин на политолога д-р Рада Коджабашева Списание 8 внесе отворено писмо до президента с няколко искания, свързани с все по-ширещото се в общественото и медийното пространство налагане на двуезичие. С него целим да насочим вниманието на държавния глава върху належащата нужда от опазване на българския език от неусетно и негласно утвърждаващата се повсеместно латинизация.
Писмото е с благословията на космическия глас Валя Балканска и е подкрепено от редица обществени личности и организации: Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, директор на издателство „Български писател“, маестро Йордан Камджалов, Виктория Бешлийска, автор на „Глина“ и на „Сърце“, Розмари Де Мео, автор на „Стопанката на Господ“ и „Зарана“, д-р Румен Петков, главен редактор на медията „Поглед инфо“, проф. доктор на филологическите науки Ваня Добрева, проф. д-р Боян Дуранкев, доц. д-р Мариета Иванова-Гергинова, Институт по литература към БАН, българиста Албена Копринарова, Асоциацията на българските училища в чужбина и др.
Сърдечно благодарим на всички, които виждат смисъл и величие във всичко това, подкрепят ни и ще продължат да вървят душа до душа заедно с нас по този нелек, но заветен път!