Илюстрация: Васил Горанов
Ние още не познаваме добре истинската си история, но и това, което дори бегло знаем от все по-недоносените си учебници, подсказва, че сме народ с мисия. От създаването си на територията на европейския континент българската държава винаги е играла ролята на заслон, защитавал от унищожението на нахлуващите племена и народи, идващи с трайните намерения да грабят и унищожават. Това изпивало силите ни и често водело до плащането на тежка цена – стотици години робство, в които сме „зареждали“ младите империи с „човешки материал“. Невинаги сме получавали полагащото ни се признание. Това не пречи да си спомним и да припомним на новите ни съюзници за великите ни мъже, спасявали нас и тях от страдания и нашественици.
На 15 август се навършват 1300 години от паметните битки на Тервел с арабите, при които той спасява Европа и цялата западна цивилизация от набезите на халифата.
Тервел се отличава особено ярко в нашата история с мъдростта и умението да взема важни стратегически решения и да гради мощта на държавата. Тази му способност се базира на жестокия му житейски опит от ранни години. Младият Тервел е редом до своя велик баща – канасюбиги Аспарух, когато той се изправя срещу печенегите и хазарите. Когато Аспарух пада убит, смелият му син повежда българите и печели крайната победа. От огромната съюзна войска на нашествениците остават не повече от 4000, които се предават в плен. Освен че получава признанието за спасяването на цивилизована Европа от варварите, новият български владетел разширява българските територии по северните брегове на р. Дунав.
Целият материал за подвизите на кан Тервел четете в новия брой на Списание 8.