На 22 септември, 1908 г. във великотърновската църква „Св. четиридесет мъченици” е провъзгласена независимостта на България. Така ние извоюваме своята финансова и политическа независимост от Османската империя, наложена ни от Берлинския договор през 1878 г. Княз Фердинанд придобива титлата „цар”, а независимостта на Българското Царство е признато от Великите сили година по-късно.
В царския влак, в който пътуват правителството на България и бъдещият цар, е написан и манифестът на независимостта. Автор е премиерът Александър Малинов, а цар Фердинанд I се подписва заедно с другите министри.
Берлинският договор е нарушен и от страна на Австро-Унгария, която на следващия ден анексира Босна и Херцеговина. Заради това Великите сили започват да търсят мирно решение, а на заплахите за война от страна на Османската империя, България отговоря с всеобща мобилизация.
Така септември се оказва
един от най-съдбовните за България месеци – след 6 септември 23 години
по-рано (Съединението
през 1885 г.),
държавата ни отново си извоюва позицията да определя сама съдбата си и да се
бори стратегически за националните ни интереси.
