История10 декември 2018

Журналистът Йосиф Хербст: Без цензура и баба знае да се бори за идеи

Публицистът „изчезва безследно“ през 1925 година

Снимка: Уикипедия

Йосиф Хербст ( 20 ноември 1875 – 16 април 1925) е български журналист и обществен деец. След Септемврийското въстание през 1923 г. разобличава репресиите на режима на Александър Цанков в публикациите си. Списва вестниците „Вестник“, „А. Б. В.“, „Ек“, „Днес“, „Вик за свободни хора“.

През юни 1925 г. присъства случайно на убийството на комуниста Вълчо Иванов и става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите – група офицери. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 година.

Бил е женен за Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов, сестра на Лора Каравелова, съпругата на Пейо Яворов.

Нека си припомним за славните времена на българската журналистика с някои цитати на Йосиф Хербст.

Никому в угода, на никого напук.
Без цензура и баба знае да се бори за идеи. Майсторство се иска под режим на цензура да се разбереш с читателите.
Вестникар, който е постоянно по лов на интервюта, си е преместил ума в краката: по-добре може да тича, отколкото да мисли.
Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух.
Не е прав господин Цанков, от когото българското общество слуша, че то диша единствено чрез него и ако той си отиде, животът в страната ще спре. Слава Богу, по-големи дробове България изгуби и пак продължава съществуването си.
В много висши училища има вече катедри по вестникарство. Ако се не лъжа - и в нашия "Свободен университет". Това показва, че вестникарството се признава вече като наука, макар че то всъщност е изкуство.
Вестникарят трябва да притежава обширно образование, леко перо и нерви като гемеджийски въжета, освен това вестникарски инстинкт. Ако свръх всичко това има и четлив почерк, ще го благославят словослагателите и коректорите. Желал бих да видя оная университетска аудитория, в която всичко това ще може да се преподава. Не си вестникар само заради това, защото си "свършил" с отличие някой журналистически факултет. Но можеш да бъдеш добър вестникар, ВЪПРЕКИ че притежаваш журналистическа "диплома".
От всяка банкнота, от всяка златна монета в касите на новите ни богаташи лъхва мирисът на потта на измъчените в окопите наши войници, на кръвта на толкова паднали непрежалими герои …
Едно няма да престана да моля от името на армията, от името на всички, които в мъчителни нощи са се замисляли върху сегашното положение: да се поправи сторената неправда и да се постанови, че войнишкият живот няма еквивалент.