Историята на България винаги е била фокус в търсенията на Списание 8. Първи публикувахме резултатите от наши експедиции в Афганистан и Иран. Първи съобщихме какво разказва ДНК на българите. Организирахме експертиза на костите, за които имаше основателни предположения, че може да са на Хаджи Димитър. Оспорихме смъртната присъда на Васил Левски... Дадохме трибуна за десетки смели исторически хипотези, за търсенията на млади изследователи и историци...

В Свещарската гробница част от костите на владетеля и неговата съпруга  бяха намерени извадени в преддверието. В една малка  гробница до нея намерихме част от скелетите на три индивида – млад мъж, мъж на средна възраст и жена. Друга част от техните кости открихме пред гробницата до една ритуална яма, а трета не намерихме. При препогребването им е извършено жертвоприношение на петел и на огромно куче от порода, която вече не съществува. Но  животинските кости бяха разделени само  на две половини – едната в гробницата,  а другата пред ритуалната яма пред гробницата. Знае се, че кучето, вълкът е не само тотем на гетите, но и посредник между двата свята и водач на душата към отвъдното. А за петела се е смятало, че осигурява чистотата на душата.  На праговете на тази и на съседната гробница имаше по едно човешко ребро, което подсказва, че тази идея за „реброто на Адам“ съществува от по-рано. Т.е.  препогребването на костите става паралелно с  извършване на нови жертвоприношения. Насипването на могила над гробницата ставало на три етапа, като в първия и втория е можело да се влиза в гробницата и да се извършват обреди. Това, което успях да докажа с факти, а не е само предположение, е, че тези странни ситуации, включващи и процеса на насипването на могилите,  са част от обреда на обезсмъртяване, което гетите, както казва Херодот,  практикуват. Още примери: в Голямата свещарска могила, където в насипа є открих дъбовото сандъче със златни дарове (още в бр.12/ 2012 г.), намерихме много малко кости, сред които по-добре запазена една бедрена кост, а в няколко от съседните могили имаше отделни части от скелет. Само че те са в такова състояние, че не можем да направим ДНК анализ, за  да видим  дали са принадлежали на един и същи индивид и дали всъщност групата могили е свързана и с разпиляване и препогребване на част от  останките на  Котела - обезсмъртения  гетски  владетел от втората половина на IV в. пр. Хр. В Тракия празни или само с част от скелети са предимно гробниците или гробовете с много богат инвентар. Което означава, че това обезсмъртяване засяга най-вече  елита на траките.

Много интересен случай е могилата Голямата Kосматка  с гроба на  одриския владетел Севт Трети. В Голямата Kосматка има прекрасно запазен богат инвентар – шлема на Севт с написано името му, златен венец, който се е слагал върху шлема, сребърни съдове, златни предмети, прекрасен меч, броня и т.н. Но няма нито една кост. В същото време пред дромоса на гробницата в една яма е погребана бронзовата глава на Севт. Костите му в могилата изобщо липсват. Това отново ни показва как идеята за обезсмъртяването е свързана с унищожаване на материята и дори с нейното изчезване изобщо. Това е интересен момент, който се среща в много казуси в Тракия, в столицата на гетите в Свещари и особено  в Орфеевата планина Родопите.  Но дори и при по-разпространения  начин на погребване за по-ниските социални категории – чрез кремиране, специално при гетите кремираните кости пак са пръснати на няколко места. Т.е. има обрeди и принципи, които са свързани с тази идея. И ние ги виждаме материализирани в археологията.

Купи броя от тук