На 6 и 9 август 1945 г. над японските градове Хирошима и Нагасаки, по време на военна операция на американските ВВС, са хвърлени атомните бомби "Малчугана" и "Дебелака". За минути умират стотици хиляди мирни граждани. Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90 000－140 000 души, а в Нагасаки между 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са сред цивилното население. Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни. Радиацията унищожава хора, селскостопански площи, животни, природа - десетилетия след взривовете.
"Пълното обединение на нашите военни сили, подкрепени от нашата решимост, означава неизбежно и окончателно унищожение на японските въоръжени сили, дори с цената на пълното опустошение на японските градове… Ние призоваваме правителството на Япония да провъзгласи веднага безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и достатъчни доказателства за своите добри намерения за това. Иначе Япония я очаква бърз и унищожителен разгром."
Това е изявлението на президента Труман на 26 юли, на Потсдамската конференция пред останалите лидери на антихитлеристката коалиция и пред света. Той не споменава нищо за ядрено оръжие.
Хирошима, 6 август 1945 г.
В 08:15 часа местно време „Enola Gay“ хвърля ядрената бомба, назована „Mалчугана“ – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил в центъра на града. Бомбата се взривява на около 600 метра над повърхността, при което на място загиват около 70 – 80 000 души. Зоната на пълно разрушение е с радиус около 1,4 км. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 квадратни километра. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.
Нагасаки, 9 август 1945 г.
На борда на американския стратегически бомбардировач B-29 „Суперфортрес“ е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини и "Дебелака" - ядрена бомба с 6,4 килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил. Първоначалната цел е град Кокура, но поради лоши метеорологични условия и привършващото гориво, целта е сменена с Нагасаки.
10 години след една от най-зловещите трагедии на човечеството, през 1955-а, турският поет, общественик и антифашист Назъм Хикмет, пише знаменитото си стихотворение за мъртвото момиченце от Хирошима.
Нека почетем паметта на стотиците хиляди загинали с трогателното обръщение на турския лирик.
Аз съм момиченце. Чукам отрано.
Аз чукам и спирам на всяка врата,
ала не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.
Чуйте! Във град Хирошима загинах
и десет години след моята смърт
аз си оставам на седем години,
че мъртвите малки деца не растат.
Миг! И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя.
Станах на пепел, на шепичка пепел
и вятър отвя надалеч пепелта.
Чукам ви! Чукам, да чуете вие!
Не искам за себе си нищичко аз -
аз изгорях като листче хартия -
не мога си взе и бонбонче от вас.
Леличко! Чичко! Стоя пред вратите
и чукам за подпис!Ще чукам докрай!
Чукам да няма дечица убити,
да могат да казват:"Бонбонче ми дай!"
Светът помни и жеравчетата на Садако
На 6 август 1945 г. Садако Сасаки е на 2 г. и по време на взрива на атомната бомба над Хирошима е била вкъщи, на около километър и половина от епицентъра. Взривната вълна я изхвърля през прозореца, но момиченцето остава живо. Когато майка й я открива, тя не забелязва никакви видими травми. Детето умира 10 години по-късно от левкемия, вследствие на претърпяното радиационно облъчване.
Малко преди това бащата на Садако й разказва легенда, според която всеки, който успее да сгъне 1000 хартиени жеравчета оригами, може да си пожелае нещо и то ще се изпълни. Момиченцето започва усърдно да сгъва жеравчета от всяко попаднало му парче хартия. Помагат й пациенти и персонал от болницата. После от съседните градове, училища, болници, държави...
Садако успяла да направи 644 жеравчета. На 25 октомври 1955 г. поискала чай и ориз. После благодарила на семейството си и това били последните думи на 12-годишното момиченце. Погребана е в обкръжението на хиляди оригами, направени от съпричастни със съдбата й деца и възрастни от целия свят.
