Снимка: Wikimedia.org
На 6 януари се навършват 176 години от рождението на един от най-великите българи - Христо Ботев. Поет, публицист, революционер, пламенна душа и търсещ дух, непримирим борец за свобода и справедливост. Смъртоносният куршум го застига едва 28-годишен.
Друг велик българин - поетът П.К.Яворов пише: „Ботев беше носител на една мисия в тъмнините на земята сред едно робско племе. Той беше един Гений! И аз мисля, че никога няма да знаем точно величината на тоя дух. Ботев чувстваше Бога в своето сърце, не – в своята душа! Той чувстваше Бога в себе си, защото беше един от боговете, слезли на земята, въплътили се, за да последват своите неизповедими цели.“ И още: "Религията учи на смирение, но истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена!“ (П. К. Яворов, „Гения няма възраст и народност, събр. съчинения, т. 1У С, 1979, с. 175)
Днес избрахме за вас щрихи от сатиричното перо на Ботев, публикувани във в. "Будилник", издаван от поета в Букурещ през 1873 г.
* * *
Издирих вече, издирих! От бял лук бягат: чумата, холерата, жените и сичките прилепчиви болести. Срещу чумата и холерата земай сяка сутрина от 5 до 6 главички; срещу жените — дозата е неопределена. Препоръчам тоя медикамент на сичките младежи, които учат медицината.
* * *
Родило се, не шава; яде, пък не става. Що е то?
— Нашата екзархия.
* * *
Уста няма, а яде; ръце няма, а краде. Що е то?
— Добродетелната дружина.
* * *
Мас има, свиня не е; ум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то?
— Чорбаджия.
* * *
Ти го чакаш да се роди, а аз думам: умряло е. Що е то?
— Патриотизмът на дяда владика.
* * *
Първо и първо — учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи. Второ и второ — когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си. Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, — което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. — шарлатанлъци. Четвърто и четвърто най-после — учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.
* * *
…Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири „гайда“.
Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана?
Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана.
(Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой — трябва да бъде човек).
* * *
А пиянството има три градуса: 1) когато вървиш, да залиташ от дувар на дувар; 2) двама да те държат под мишниците и трети да ти мести краката, и 3) да лежиш на пътя, а гаргите да ти кълват очите, както тебе, народе, кълве секи, кой отде помине — и турчин, и поп, и дявол.
