Като че ли най-интересни са обитателите на високи стълбове, които стават широко разпространени в дните на ранното християнство. Този тип аскети са известни като стълпници, а основоположникът на този начин на живот е Симеон Стълпник.
Симеон се ражда около 390 година сл. Хр. в семейство на бедни овчари в северозападна Сирия. В него се разпалва страст към християнството, след като чува проповед за Блаженствата като млад тийнейджър. Преди да навърши 16, той постъпва в манастир. От самото начало се посвещава на практиката на екстремни лишения, които изглеждат толкова екстравагантни, че пораждат негодувание сред останалите монаси. В един от случаите, той прекарва целия пост без да яде. Когато част от монасите отиват да го проверят в колибата му, го намират в безсъзнание. Спасителите му са шокирани да открият, че цялата средна част на тялото му е обвита в пояс от палмови листа – примитивен способ за умъртвяване на плътта. Манастирските управници решават да помолят Симеон да напусне.
След изгонването му от манастира, той става странстващ уединен отшелник. Славата му расте и привлича голяма група от последователи и почитатели, които искат да следват неговия духовен път, търсейки съвет, посредничество с Господ или чудотворна помощ. Но младият монах иска да избяга от човешка компания, не да я привлича. След няколко неуспешни опита да намери спокойствие, Симеон намира стълб с малка платформа сред руини в близката Теланиса, днешна Сирия. Усамотението нависоко му се струва толкова освежаващо, че отказва да слезе. Установява се там, посветен на молитва и пост, преживявайки на малки порции хляб и козе мляко от местните момчета.
Първият стълб, който Симеон обитава, е висок малко над 3 метра. По-късно премества платформата си на поредица от колони с нарастваща височина, за последната от които се предполага, че е на повече от 15 метра от земята. Вярва се, че площадката на върха е с площ 1 кв.м.
Аскетът прекарва там общо 37 години. Умира на 68 годишна възраст, тогава тялото му е свалено и отнесено в Антиохия, днешна Турция, с голяма погребална процесия.
На мястото на колоната е построена голяма църква с манастир. През вековете поклонници отчупват парченца от стълба, които взимат със себе си като реликва, оставяйки едва няколко метра от него в днешни дни.
Руини на църквата "Свети Симеон" с останки от неговата колона, сега покрита с камък.