15 август - празникът Успение на Пресвета Богородица е един от най-древните в Христовата Църква. Предполага се, че е установен от светите апостоли. В Православната църква празникът Успение Богородично отбелязва смъртта на Божията Майка. Но в християнството преходът към вечността е успение, успех и награда за праведен живот. Предлагаме ви кратката проповед на Митрополит Викторин (Костенков).
В Светото Евангелие толкова малко е писано за живота на Пресвета Богородица и за Нейната Слава. Ние знаем само за Рождеството й, за въведението в Храма, за Благовещението… Тя придобила Слава при Кръста, когато заедно с Разпнатия й Син, била разпъната душата й. Това й било предсказано някога от свети Симеон Богоприемец, който й казал: „И на сама тебе меч ще прониже душата”. При Кръста този меч преминал и през майчиното сърце, тук Тя се и прославила, претърпявайки всичката скръб на майчиното сърце. И когато Господ възкръснал, тогава именно около Нея започнало да се формира това, което сега наричаме Църква. Около Нея останали апостолите, а след слизането на Светия Дух, когато те се разпръснали по земята да проповядват словото Божие, около Нея се формирала християнската община.
Днес ние празнуваме Нейното Успение. „При Успението не си оставила света”, — с такива думи започва днешният тропар. Ние се надяваме, че Тя е с нас тук. Ние знаем колко чудеса е явила и явява Тя чрез Своите чудотворни икони. Неизброимо е количеството на тези икони.
Днес, на Богородичния празник, ние четем посланието на апостол Павел до Филипяни, в което нито дума не е казана за Нея. В него се говори, че Господ е смирил Себе Си до Кръстна Смърт. И Пресветата Богородица заслужила същите почести със Своето Смирение, нали Тя, както и Нейният Син се смирила до такава степен, че сега Я наричаме „по-честна от Херувимите” и „по-славна от Серафимите”.
Смирението сега не е на почит.. Счита се, че смиреният човек е слаб, слабохарактерен. Смиреният човек не е слаб, а силен, защото той изпълнява волята Божия! Той е смирен и изпълнителен, и винаги ще бъде силен с това. Ние знаем силните на този свят, които съдбата така е смирявала, че те са падали на самото дъно. Смирените пък Господ въздига. Смирението – това е велика добродетел, която Господ ни е дарувал. Вие мислите, че Господ не е могъл да слезе от Кръста, както говорил за това разбойникът? Той е могъл! Тълпи и пълчища ангели биха се спуснали от Небето. Но Той изпълнявал волята на Своя Отец. Той умрял и със Своята смърт изкупил вината на цялото човечество. Така и Пресвета Богородица във всичко смирено се подчинявала на Бога и в това е Нейната сила и тържество. И наша ще бъде във всичко победата, ако бъдем смирени и изпълнителни спрямо волята Божия.
От цялата си душа желая на всички нас да имаме макар и трохица от това смирение, което имала Пресветата Владичица Богородица!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев
