Читателите, чувствителни към обсъждане на неподходящо поведение на възрастни към деца, може да пропуснат това. Така започва статията си Кейтлин Джонстън...
Едно гнусно видео обиколи планетата и потресе хората. На него Далай Лама целува младо момче по устните. А то поиска само прегръдка с един от най-духовните хора в света. Духовният човек казва на детето неща, които ръката ми отказва да напише, се казва в статията на Джонстън. Възрастната публика, която наблюдава одобрително това издевателство, се смее от сърце. Случката е от преди около месец - от среща на тибетския духовен лидер със студенти и членове на M3M Foundation. В клипа от събитието, пуснат от Tibet.net, обаче е изрязана гнусната част с насилие над дете. Нецензурираното видео тръгна от Twitter. И вече е нов вирус. Но нов ли е?
Престъпление, простъпка или дълбоки исторически корени
Във видеото момчето се приближава до микрофона и пита: „Може ли да те прегърна?“
87-годишният духовен лидер казва „Добре, ела“ и го кани на сцената. Далай Лама посочва бузата си и казва „първо тук“. Момчето го прегръща и целува. Лама държи момчето за ръката и добавя „тогава и тук мисля е добре“ и посочва устните си. След това духовният водач хваща момчето за брадичката и го целува по устата, публиката се смее. „И смучи езика ми“, казва Далай Лама на момчето, изплезвайки език. Те притискат челата си едно към друго и момчето смутено изплезва за кратко езика си, преди да се отдръпне, докато Далай Лама го удря закачливо по гърдите и се смее.
Каква е връзката на това с темата за властта на духовниците и малтретирането на деца?
Както отбелязва Майкъл Паренти през 2003 г., сексуалното насилие е нещо обичайно в тираничната среда на феодален Тибет, над който 14-ият Далай Лама все още щеше да управлява, ако не беше насилствено анексиран от КНР през 50-те години на миналия век, пише Джонстън. Докато лозунгът „Свободен Тибет“ отдавна се използва като пропаганден удар от Запада срещу Китай по-специално и срещу комунизма като цяло, истината е, че Тибет беше доста по-тиранично и потисническо място за живеене, когато беше уж „безплатно“, разсъждава Джонстън. Тя добавя:
„Отидох да видя Далай Лама преди много време, когато той дойде да говори в Мелбърн, и си спомням, че това, което ме впечатли най-много, беше пълната липса у него на задълбоченост или проникновеност. Като човек с интензивен интерес към духовността и просветлението винаги съм смятала за объркващо, че някой толкова високо ценен в кръговете, в които се движех, нямаше какво да каже по подобни въпроси освен повърхностни забележки на ниво „Улица Сезам“ за това, че е мил и се опитва да направи света по-добро място.
Вероятно в западното съзнание никой жив днес не се свързва по-често с будизма и духовното пробуждане толкова, колкото Далай Лама. Но всичко, което някога съм чела или чувала от него, ми се стори неумело, безполезно и празно в сравнение с думите на други духовни учители.“
Това объркващо несъответствие се изясни, след като се захванах с политически анализи и научих, че Далай Лама вероятно не е човек, от когото трябва да се търси духовно напътствие, и всъщност е твърде объркан в себе си, за да е постигнал голямо вътрешно развитие като личност, допълва тя.
Джонстън твърди за Далай Лама, че е човек със счупен морален компас. Тя привежда цитати от негово интервю за АР от 2003-а година, в което той не взема страна по влизането на САЩ в Ирак със становището, че не е ясно дали този военен акт не е правилен.
В пространната си ретроспекция върху историята на тибетския будизъм, Майкъл Паренти разказва за събитията по тези земи. В „Приятелски феодализъм: Тибетският мит“ той говори за вековни междуособици, зверства и борби на уж живеещото в толерантно разбирателство население по тези географски ширини. За сексуална експлоатация на жени и деца, за авторитарно властване на тибетски духовници, за робско отношение към непросветените, за отнемане на деца от майки в името на служба на боговете, за плячкосване, феодална теокрация и феодален деспотизъм...
„Може да се каже, че ние, жителите на съвременния секуларен свят, не можем да разберем будистките уравнения за щастие и болка, както и специфичните обичаи, които характеризират традиционно духовните общества. Това вероятно е вярно и може да обясни защо някои от нас идеализират такива общества. Но все пак избоденото око си е избодено око, бичуването си е бичуване и смилащата експлоатация на крепостни селяни и роби е брутална класова несправедливост, каквато и да е културната й обвивка. Има разлика между духовна връзка и човешко робство, дори когато и двете съществуват рамо до рамо“ - пише Паренти.
Джонстън пък възкликва: „Рядко се среща духовен учител, който е разширил съзнанието си навътре достатъчно, за да може да каже полезни неща за просветлението. А а от онези, които го правят, е изключително рядко да се намери такъв, който също е разширил съзнанието си навън достатъчно, за да обсъжда световните събития от място на мъдрост и разбиране. Далай Лама е възможно най-далеч от това: той е живял живота си в сътрудничество с най-неразумните институции на земята и е по-малко развит вътрешно от повечето хора, които можете да срещнете на улицата...“.
Тя цитира и официалното изявление на Тибет: „Разпространен е видеоклип, който показва скорошна среща, на която младо момче пита Негово Светейшество Далай Лама дали може да го прегърне. Негово светейшество иска да се извини на момчето и семейството му, както и на многобройните си приятели по света, за болката, която думите му може да са причинили. Негово светейшество често дразни хората, които среща, по невинен и закачлив начин, дори публично и пред камери. Той съжалява за инцидента“.
