Чудото на свети Великомъченик Георги във Вирит

Недалеко от град Вирит (Бейрут) се намирало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той излизал от езерото и много хора станали жертва на този губител. Жителите на града се въоръжавали много пъти срещу звяра, но не можели да го убият, а той идвал близо до градските стени и чрез смъртоносното си дихание заразявал въздуха. Мнозина умирали от това. Виритските граждани тънели в скръб и печал, но понеже всички били идолопоклонници, както и техните владетели, затова нямало кой да ги избави от страшния змей. 

Един ден те се събрали и отишли при своя цар, като го умолявали да им каже какво да правят. Той им отговорил, че ще попита боговете и каквото му открият, това ще сторят. 

И така, бесовете, които живеели в идолите, открили на царя душегубното си мнение и той издал следната заповед към своите поданици: „Ако не искат всички да загинат, то трябва да дават на змея поред своите деца - синове и дъщери. А когато дойде ред до мен, аз ще принесе в дар на змея своята едничка дъщеря."

Народът приел царската повеля (всъщност бесовската) и започнали смирено да я следват - и богати, и сиромаси. Всеки ден нагласявали по едно момченце или момиченце и го оставяли при брега на езерото, а змеят излизал от водата и грабвал безмилостно приготвената жертва. Дошъл денят, в който на брега на езерото трябвало да застане царската дъщеря. Виритските граждани дошли при господаря си и му казали:

– Ето, царю, ние всички според твоя съвет и нареждане дадохме на змея нашите деца и редът ни мина, какво още ще заповядаш да направим?

Царят им отговорил:

– И аз ще принеса моята единствена дъщеря, а после каквото ми открият боговете - това ще направим.

Щом изрекъл това, викнал любимата си дъщеря и ѝ заповядал да облече най-хубавата си премяна. Царят с всички свои домашни много жалил, но не можел да престъпи заповедта на самите богове, които му продиктували този ужасен закон. И позволил да отведат незаменимата му дъщеря при брега на езерото, където трябвало да попадне между зъбите на страшния змей. А самият той и семейството му гледали от високите стени на царските палати и безутешно плачели. 

Девойчето стояло на брега и чакало зловещия миг на смъртта си. То било безкрайно тъжно и плачело.  Но по Божие усмотрение, в тоз час се явил небесният воин свети Великомъченик Георги, яздещ бял кон. Попитал девойчето защо стои на брега и горко плаче. А то му отговорило:

– О, прекрасни младежо, махни се по-скоро от това страшно място, за да не умреш и ти наедно с мене.

Светият отвърнал:

– Не бой се, девойче, но само ми кажи защо чакаш тука и защо гледат отдалеко човеците?

Девойчето рекло:

– О, добри юноша, виждам, че си мъжествен и юнак, но защо желаеш да умреш заедно с мене? Моля ти се, бягай по-скоро от това място.

Свети Георги бил непреклонен:

– Няма да се махна, докато не ми разкажеш истината - за кого стоиш тук и плачеш и кого очакваш.

Тогава девойчето му разказало подробно за себе си и за змея. Свети Георги промълвил:

– Не бой се, хубаво девойче, защото аз в името на Господа ще те избавя от тази страшна змия.

Но момичето било настоятелно:

– Добри воине, не желай да загинеш с мене, но бягай и се избави от зла смърт, стига ми сама да умра, защото не само че няма да ме избавиш от лютия змей, но и сам ти ще загинеш.

Докато разговаряли, се появил страшният змей, предусещайки вкусното си угощение. Щом девойчето го забелязало, започнало да вика силно:

– Бягай, човече, змеят иде!

Но Свети Великомъченик Георги, без да трепне, се прекръстил спокойно и като изрекъл: „В името на Отца и Сина и Светаго Духа", бързо препуснал с коня си към змея, замахнал с  копието си и го пробол в гръкляна, а конят му го газел с нозете си. След това свети Георги заповядал на девойчето да свърже змея с пояса си и да го поведе към града. Народът гледал с удивление момичето, което водело змея и от страх се разбягали, но Свети Георги им говорел:

– Не се бойте, а се надявайте на Господа Иисуса Христа и вярвайте в Него, защото Той ме изпрати да ви избавя от този страшен змей.

След тези думи свети Георги убил змея с меча си насред града, а хората извлекли трупа на чудовището и го изгорили извън градските стени. 

Тогава Виритският цар и целият народ повярвали в Христа и приели Свето Кръщение; всички, които се покръстили, били двадесет и пет хиляди без жените и децата. На това място по-късно била съградена прекрасна голяма църква в името на пречистата Божия Майка, а пък една друга църква била създадена в чест на светия Победоносец Георги, който избавил онова девойче от кръвожадния змей и който винаги ни се притичва на помощ против древния губител на човешките души. 

Тук станало и друго чудо: когато освещавали църквата на Свети Георги, за да се покаже, че действително се е изляла Божествената благодат над новоосветената църква, от Светия Олтар потекъл извор, който имал целителна сила, и всички, които прибягвали с вяра, получавали душевно и телесно здраве за прослава на Царя на Славата, който е източник на живота, Бог в Троица: Отец и Син, и Свети Дух, и за прославление на Неговия угодник свети Великомъченик Георги.