Константин Иречек (роден през 1854 г.) си отива от този свят на 63 г. на 10 януари 1918 г. Той остава записан в българската история като сърдечен приятел на нацията и народа ни и като летописец на битието на държавата ни.
Ето какво казва Марин Дринов по повод глава XXV „Старобългарският държавен и културен живот през XII–XV век“ от знаменитата книга на Иречек „История на българите“: „Материалът е събиран зърно по зърно из много и различни списания; какъв труд, какви знания са употребени при съставянето на тая глава, която заема 46 страници. Само нея ако да беше написал г-н Иречек, то и тогава той щеше да внесе голям влог в славянската наука“. Дринов заключава: „Българска история за много време ще бъде изходен пункт, от който ще се запътят всички изследователи на нашия минал живот“. Българският будител нарича откритията на Иречек „драгоценен принос в славянската наука“. И добавя, че „тя ще му бъде толкова благодарна, колкото и нашият народ, който чрез тая книга и сам ще се опознае по-добре...“.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“) е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Иречек прави ретроспекция на периода от древността до 1875 г.
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София. Бил е главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г. оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.
Неизброими са заслугите на Иречек за организиране на учебното дело в България. Инициатор и създател е на редица културни институти, радетел за опазването на българската старина. Негова е идеята за възобновяване дейността на Българското книжовно дружество в София. Често обикаля страната ни, за да изучава историята, народопсихологията и бита на българите.
Ето някои крилати мисли на Иречек, актуални и до днес, век по-късно, изречени от него или написани в кореспонденция.
Процесът на Българското възраждане се извършил в течение на един човешки живот. Тази бързина на преврата наистина заслужава учудване. Още в началото на сегашния (XIX) век всеки би могъл с право да се усъмни дали ще успеят българите да се изправят на краката си като народ... След 40 години вече навсякъде се появили патриоти търговци, учители и духовни лица; български училища възниквали във всички градове, а българските книги в хиляди екземпляри се четели вече дори и от селското население. Този коренен, дълбок преврат се извършил не със силата на оръжието и с кръвопролития, а в тишина, с помощта на книги и училища.
- …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
- За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората - да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
- Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
- България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
- Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своя си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма помежду им съгласие)... (20.02. 1880)
- Моята цел бе да осветля в своята книга безпристрастно и съгласно със сегашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и мощен народ, а в новите времена, поради неблагоприятните за него обстоятелства, съвършено забравен. Всеки, който без предубеждение се отнася към сегашното положение на българите, дори и при нежелание не може да не изкаже съчувствие към народа, който благодарение на своя характер, на своето трудолюбие, на своята ревност към образование и със своето пробуждане в настоящото столетие ясно доказва, че за неговото по-добро преуспяване не му е потребно нищо повече, освен по-добро управление.
