Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
- 1 февруари Трифоновден
- 2 февруари Сретение Господне
- 3 февруари Симеон Богоприемец (зимен Симеоновден)
- 10 февруари Свети Харалампий и света великомъченица Валентина
- 11 февруари Свети Власий
Първи, Втори и Трети Трифонец
Ликург – митичният цар на тракийското племе едони
Трифоновден е и най-таченият лозаро-винарски празник. На много места в България той се отбелязва по стар стил на 14 февруари. Това някои от лозарите го свързват с обреда по зарязването на лозята, защото според тях на 1 февруари все още е много студено и лозята не бива да се режат. Други казват, че старият стил е истинският български календар, но има и такива, които празнуват Трифоновден на 14 февруари, за да „покрият“ с православния празник католическия Св. Валентин, който е на същата дата. И понеже все по-често хората мe питат за новия и стария стил на календара, ще внеса яснота.
Стар и нов стил на календара
През 1968 г. Българската православна църква най-накрая приема т.нар. „поправен юлиански календар“, който е досущ като григорианския, с минимални разлики, които ще дадат видимо отклонение чак след векове. По-важното е, че новоюлианският календар не е католически. С него българският църковен календар се връща в естественото си положение. Рождество Христово отново е на 25 декември, т.е. близо до зимното слънцестоене, Еньовден от 7 юли отива на 24 юни, по-близо до лятното слънцестоене, а Трифоновден от 14 февруари се връща на 1 февруари. Всички са щастливи – държавата, църквата, но не и част от народа. По някаква енигматична причина много българи отказват да приемат решението на държавата и на църквата и упорито празнуват според аномалията между 1916 и 1968 г., смятайки, че това е изконният български календар.
Така да тече виното
След като зарязването приключи, всички мъже се събират около обща трапеза от донесената храна, която разполагат върху черги, постлани върху земята. След това избират Цар на лозята. За такъв обикновено се определя човек, който предходната година е бил Цар, а лозята му са дали изобилна реколта през същата година. Изработват му корона от лозови пръчки и венец, който той носи през рамо. Във венеца се вплита по една пръчка от всяко лозе. Стопаните вдигат на ръце Царя на лозята и го отнасят с музика от гайди и тъпани до общата трапеза. Там той благославя храната, лозята и присъстващите и вдига наздравица. След като се нахранят, Царя с бъклица в ръка повежда мъжко хоро. После всички го поставят върху каруца. Цялото шествие от лозари, предвождано от гайда и тъпан, се отправя към селището. Там Царя и свитата му обикалят всички къщи, домакините ги посрещат и гощават с вино. На места поливат Царя на лозята с вино за берекет, а той пожелава: „Виното да се прелива през прага на дома!“. След като обиколят селището, стигат до къщата на Царя, той си облича нови дрехи, окичва се пак с лозовите венци и на голяма трапеза посреща гости чак до сутринта.
Първият лозар е ... магарето
Защо си отрязал носа
В лозаро-винарските части на Странджа разказват, че св. Трифон и Света Богородица били брат и сестра. На 40-ия ден след раждането на Христос Богородица отивала да го занесе в църквата, както повелява обичаят, а св. Трифон бил отишъл да зареже лозето и вече си бил подпийнал. Когато Богородица минала покрай него, той ù се присмял, а на нея ù станало мъчно и го проклела. Така, докато св. Трифон режел пиян лозето си, без да иска, замахнал и си отрязал и носа.
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил. Струва си да се спомене един от тракийските митове, в който се разказва за митичния цар на тракийското племе едони, Ликург. Той забранил на своите поданици да почитат бог Дионис и дори прогонил бога от страната си. Обиден, Дионис проклел Ликург и го наказал със слепота и безумие. Веднъж, в пристъп на лудост, Ликург си отрязал едната ръка, докато си мислел, че подрязва лоза, а в друга версия на сказанието убил сина си. Самото име на царя Ликург може да се преведе като този, който се превръща във вълк – ясна препратка към вълчите дни, съхранени в народната памет.
Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!
63 години от първия полет на човек в Космоса
Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел
Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка
Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията
Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание
Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи
Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно
Коледата с ритъма на сърцето
В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото