Снимка: Wikimedia Commons
На 8 април милиони хора ще гледат със страхопочитание как слънцето изчезва зад луната в пълно слънчево затъмнение. (NASA ще предава на живо тук). В нашето време всички сме наясно какво точно се случва. Орбитата на Луната я пренася между Слънцето и Земята, като сянката на естествения ни спътник удря повърхността на нашата планета. Но в древни времена спектакълът на Слънцето, изчезващо посред бял ден е бил чудо, поличба или нишан от боговете и в повечето случаи е всявал у населението неописуем страх.
„Представете си, че сте земеделец от древни времена, на полето сте, работите усилно и изведнъж небето потъмнява“, казва Брадли Шейфър, астроном от Държавния университет на Луизиана, който е изучавал историята на слънчевите и лунните затъмнения. „Това може да е само послание от боговете.“
За нашите предци едно затъмнение почти сигурно е било възприемано като поличба, обяснява Шейфър. „Слънцето и Луната обикновено са главните богове във вашия пантеон – и ето го Слънцето, което умира пред очите ви. Това не е на хубаво.“
Трактовката на небесния спектакъл в древен Китай била, че слънцето е погълнато от дракон. Хората биели барабани и издавали силни възгласи, за да изплашат звяра и да върнат дневната светлина. В Южна Америка инките виждали слънчевите затъмнения като знак за недоволството на бога на Слънцето. Водачите се опитвали да отгатнат източника на гнева му и да го успокоят с подходяща жертва.
В Северозападна Европа древните каменни резби често показват спирални шарки, които понякога се тълкуват като изображение на слънцето и вероятно затъмнение. В югозападната част на САЩ са открити много скални изсичания, известни като петроглифи. Те също приличат на слънцеподобни символи, но учените не са категорични.
Една от най-завладяващите подобни гравюри може да се види в каньона Чако, Ню Мексико. Изследователите предполагат, че на тях е изобразено слънчевото затъмнение от 1097 г. Още две пълни слънчеви затъмнения са могли да бъдат видими от каньона с просто око. А през лятото и есента на 1264 г. на небето се появила и комета. Астрономическите събития съвпадат в исторически план с началото на голямо изселване. Анасазите, живели в региона, изоставят своите селища и напускат района. Някои учени смятат, че това се е случило заради продължителното засушаване, други – че небесните явления са стреснали местните хора и те са избягали.
В целия древен свят хората реагирали с шок и недоумение. През 7 век пр. н. е. слънчево затъмнение над гръцкия остров Парос вдъхновило поета Архилох да напише: „Сега нищо на света не може да ме изненада. Защото Зевс, бащата на Олимпиеца, е превърнал средата на деня в черна нощ, като е защитил светлината от цъфтящото слънце, и сега тъмен ужас надвисва над човечеството. Всичко може да се случи.“
Само няколко века по-късно будните древногръцки мислители вече се опитват да си разяснят, че вероятно става дума за природен феномен, а не за божие проклятие. Анаксагор, гръцки философ, живял през 5 век пр. н. е. изглежда е знаел, че и при слънчевите, и при лунните затъмнения става въпрос за сенки: че слънчево затъмнение се случва, когато сянката на Луната падне върху Земята, а лунното затъмнение е, когато сянката на Земята падне върху Луната.
Това предположение е на Шейфър, който е изучавал текстовете на Анаксагор внимателно. Забелязал, че философът не пише „Аполон се ядоса“ или „Някой се опитва да убие Аполон“ и търси просто физично обяснение – „А кой се страхува от сенките?“.
Твърди се, че гръцки астроном, известен като Талес от Милет, е предсказал слънчевото затъмнение през 585 г. пр. н. е. Точно тогава две враждуващи фракции, лидийците и мидийците, били въвлечени в конфликт, който се проточил няколко години. Стреснати от затъмнението, двете страни хвърлили оръжието и сключили мир. Но дали Талес наистина е предсказал затъмнението? Това предание идва при нас не от самия Талес, а от историка Херодот, роден сто години по-късно. Описанието на Херодот е неясно формулирано и историците се съмняват, че Талес е имал достатъчно дълбоки познания по астрономия, за да направи точна прогноза.
Днес, разбира се, затъмненията не са мистериозни. Физиката отдавна ни е обяснила какво точно се случва и учените могат да ги предвидят с точност до части от секундата за векове напред. И все пак, с малко въображение, все още можем да разчетем специални значения в тези редки небесни събития. (Например, когато Бостън Ред Сокс печелят Световните серии през 2004 г., за първи път от почти 90 години, финалният мач се играе в деня на пълно лунно затъмнение. Луната става червена по време на затъмнението, съответствайки на цветовете на Red Sox. – б.а.)
Пълното слънчево затъмнение в центъра на Далас или Сан Антонио ще бъде също толкова зрелищно, колкото и преди 2000 години в Гърция или Турция. И изживяванията на наблюдаващите го също ще са вълнуващи и невероятни.
