„Коледна песен в проза, или коледна история за духове“ (на английски: A Christmas Carol in Prose, Being a Ghost Story of Christmas), повече позната само като „Коледна песен“ (A Christmas Carol) е новела от Чарлз Дикенс. За първи път е публикувана на 19 декември 1843 г., а на 25 декември 1939 г. е прочетена за първи път в ефира на радио CBS.
- Горкият Скрудж си спомни колко щастлив беше в онези дни, за разлика от сега, когато парите го интересуваха много повече от приятелите. Запита се как ли е станало така, че е забравил да се забавлява, кога ли се е случило, та той не го е забелязал? Призракът на Отминалите Коледи го бе накарал да разбере в какъв самотен и нещастен старец се бе превърнал.
- Няма нищо на света толкова неустоимо заразно, колкото смеха и добрият хумор.
- Ще чествам Коледа в сърцето си и ще се опитам да я запазя през цялата година. Ще живея в миналото, настоящето и бъдещето. Духът и на трите ще се борят в мен. Няма да омаловажа уроците, които ми преподават.
- Няма място за съжаление, което може да компенсира неправилно използваната възможност в един живот.
— Тук съм заради тебе, Ебенизър Скрудж. Преди да е станало твърде късно, трябва да те предупредя за нещо! — закънтя гласът на призрака. — Ако не се промениш, докато е време, ако не станеш добър и щедър към другите, ще свършиш като мене! Докато бях жив, аз не се интересувах от нищо друго, освен от пари. И погледни ме сега — самотен стар призрак, обречен вечно да скита сам, заобиколен единствено от касите за пари.
- Той отиде в църквата след разходка из улиците. Наблюдаваше хората, които бързаха за някъде и галеше децата по главите, и беседваше с просяците, и надничаше в кухните на домовете през прозорчетата на приземните етажи. И разбра, че всичко това му доставя удоволствие. Никога не беше мечтал за каквато и да било разходка, не знаеше, че нещо такова може да му достави толкова много щастие. Усещаше хиляди миризми, носещи се във въздуха, всяка от които беше свързана с хиляди мисли, надежди, радости и грижи, отдавна, отдавна, забравени.
„Човече - каза призракът - ако човек си по сърце, а не непреклонен, въздържай се от това зло, докато не откриеш какво е излишъкът и къде е той. Ще отсъдиш ли кои хора да живеят, кои хора да умрат?“
- Тъмнината беше евтина и Скрудж я хареса.
- Сърцето му се смееше и това му беше напълно достатъчно.
- Коледа е лошо извинение на всеки 25 декември да бъркаш в джобовете на хората.
„Лек съм като перце, щастлив съм като ангел, весел съм като ученик. Замаян съм като пиян. Весела Коледа на всички! Честита Нова година на целия свят! Здравейте!“
- Няма нищо, което да е толкова тежко, колкото бедността. И няма нищо толкова осъдително като стремежа към богатство!
- Какво право имаш да си мрачен? Каква причина имаш да си мрачен? Ти си достатъчно богат...
- Достатъчно е човек да разбира собствените си работи и да не се меси в чуждите.
- Нося веригата, която съм си изковал приживе.
- Парите не могат да купят щастлив живот или спокойна смърт.
– Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб. Ако останеше на мене – каза възмутено Скрудж, – всеки идиот, който поздравява с „весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика (Бодлива зеленика – храст с червени зрънца, който служи за коледна украса), промушен през сърцето му. Точно така!
– Вуйчо! – възкликна умолително племенникът.
– Племеннико! – отвърна строго вуйчото. – Чествай Коледата по твоя си начин и ме остави аз да я чествам по моя.
Източник