снимка: iStock
Ново изследване се опитва да разреши загадката на олтарния камък на Стоунхендж. Поредният екип от учени, ровещи се в древността, стигна до заключението, че загадъчният мегалит е бил създаден като проект в защита идентичността на неолитна Великобритания по време на период на нарастваща имиграция от Европа.
Чрез изграждането на паметника, използвайки колосални камъни от стотици километри, създателите на древната забележителност може би са се надявали да обединят нацията, но в крайна сметка не са успели, тъй като местното население на острова в крайна сметка е заменено от новодошлите.
Новата теория следва неотдавнашното откритие, че шесттонният олтарен камък в Стоунхендж първоначално е бил доставен в Северна Шотландия, на около 700 километра от самото място в Солсбъри, югоизточна Англия. Преди това вече беше ясно, че „сините камъни“ на паметника идват от Пресели Хилс в Уелс, на около 225 километра от самото място, а по-големите сарсенови камъни са добивани на 24 километра на север от Стоунхендж.
„Всички камъни тук произхождат от отдалечени региони и това прави мястото единствено сред над 900 каменни кръга във Великобритания. Предполага се, че каменният кръг може да е имал както политическа, така и религиозна цел – като паметник на обединението за народите на Великобритания, изтъквайки своите вечни връзки с техните предци и космоса“, обяснява авторът на изследването професор Майк Паркър Пиърсън.
За разлика от тях, други праисторически мегалити във Великобритания и Европа са правени от скали, транспортирани средно от разстояние едва 7 километра. Според изследователите Стоунхендж се откроява „като паметник, чиито строители са се опитали – в крайна сметка неуспешно – да установят някаква форма на политическо обединение и споделена идентичност в голяма част от или дори в цяла Великобритания, обединявайки тези необикновени и извънземни скали, които символизират и въплъщават далечни общности.“
Според новото проучване е възможно, „олтарният камък да е бил донесен като дар от неолитните хора от Северна Шотландия, може би за укрепване на съюз или за участие в изключителното сътрудничество с отдалечени една от друга общности, което изграждането на Стоунхендж представлява и въплъщава“.
Пиърсън смята, че „приликите в архитектурата и материалната култура между района на Стоунхендж и Северна Шотландия вече имат повече смисъл“. Например жилищата в неолитното село, в което са се помещавали работниците, построили Стоунхендж, са забележително сходни по план с древните домове в Оркни от приблизително същия период, което подчертава древна културна връзка между Южна Англия и Северна Шотландия.
Олтарният камък вероятно е пристигнал в Стоунхендж по време на втория етап от изграждането на забележителността. Тази хронология съвпада със значителни демографски катаклизми. Потоци имигранти се стичат във Великобритания от континентална Европа и това оказва влияние върху генетичното и културно наследство на островното неолитно общество.
„Включването на олтарния камък в Стоунхендж като опит за обединение може да е било отговор на кризата, предизвикана от този приток на нови хора“, пишат изследователите. За съжаление на местното британско население обаче, то е било претопено от степната култура по времето, когато Стоунхендж е бил завършен.
Изследването е публикувано в списание Archeology International .
