Худ. Едуард Бърн-Джоунс, Wikimedia Commons
Легендата за Мерлин и крал Артур се е предавала от уста на уста в безброй варианти през вековете. Загадъчните истински ръкописи обаче са рядкост. Има само 40 известни копия на един текст, известен някога като Suite Vulgate du Merlin. Изследователи от университета в Кеймбридж неотдавна откриха части от копие, скрито в подвързията на антикварно томче в библиотеката на престижното учебно заведение.
Книгата била част от елизабетински архивен регистър на документи за собственост. Тя била подвързана с изписана на ръка хартия. Невъзможно било да се прочете находката преди пълна й реставрация.
След усилна съвместна работа заедно с Лабораторията за изображения на културното наследство, скритите текстове най-накрая били дешифрирани, без да се налага обработка на нито една страница. Създаден бил 3D модел на текста, включително мултиспектрално изображение. Учените ползвали и рентгенови апарати, за да картографират основните свързващи структури и да опишат използваните техники за подшиване на книгата.
В подвързията имало твърде много шевове и голяма част от текста била нечетима. Затова архивистите сглобявали изображенията парче по парче, изследвайки ги от всеки възможен ъгъл с помощта на призми, огледала и магнити.
Експертите заключиха, че частта, с която е подвързана книгата, принадлежи към съкратена версия на легендата. Ръкописът датира някъде между 1275 и 1315 г. от н.е. поради синьото и червеното мастило, използвано за украсените инициали. Това е период, в който романсите на Артур са особено популярни сред благородничките в страната.
Находката е много важен артефакт от текстовете за Артур – продължението на „Вулгата Мерлин“ на старофренски. Първата част от историята е спомен за победата на християните в битката при Камбеник срещу саксонците. Следващата част е посветена на Мерлин. Разказва как той, маскиран като арфист, се появява в двора на Артур по време на празника Успение Богородично.
