Част 2 от втория том на труда „История и теория на мировите религиозни учения“ е посветена на езотеричните школи и мистичните учения от епохата след християнството – неоплатонизъм, исихазъм, розенкройцерство, теософия, антропософия и дъновизъм.
Както и в първа част на поредицата, Ваклуш Толев представя избрани личности, преносители на това окултно знание: Плотин, Рудолф Щайнер, Петър Дънов.
Авторът, не без известна доза съжаление,
констатира отсъствието на магиката на евристичността в
следхристиянските духовни учения – налице е констатацията на дадено и
изведено. „Липсва адитумът – залата на обучението, и ковчегът на
посвещението; силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Светогледът на
европейската култура е обусловен от минали митологии и християнството
като монашеско поведение… Най-голяма травма на следхристиянския
окултизъм нанесе и остави психологията на Инквизицията.“
Част от книгата прочетете ТУК