Когато през 1912г. „Титаник“ потегля на своето първо пътешествие, никой не предполага как ще изглежда величественият кораб днес – ръждив гигант на дъното на Атлантическия океан. Повече от век по-късно руини от кораба остават на морското дъно след трагичното трансатлантическо пътуване.
До няколко десетилетия обаче учените вярват, че може би от кораба няма да остане нищо, поради разяждащото действие на специфичен вид бактерия, която постепенно разрушава металния му корпус.
Робърт Балард – океанограф от Университета Роуд Айлънд в Нарагансет, открива останките на „Титаник“ през 1985г. Малко известен по онова време е фактът, че Балард се натъква на откритието случайно покрай обвързаността си с тайна акция на Военноморсите сили на САЩ, чиято цел е била да открият останките на две ядрени подводници, потънали по време на Студената война. Така се случило, че „Титаник“ се намирал между двете руини.
При първоначалното си откритие корабът е в учудващо запазено състояние. Намира се на 3,8км под морската повърхност, където липсата на светлина и силното налягане правят водите неблагоприятни за живот, което следователно забавя корозията. Превъртим ли лентата 30 години напред обаче, обвивката бива скоростно разяждана с помощта на бактерия с вкус към метала. Някои учени отсъждат 14 години живот, преди корабът да изчезне завинаги.
Какво обаче знаем ние за микроба, който е виновен за това?
Историята започва през 1991г., когато учени от Канада събират проби от подобните на ледени висулки ръждиви образувания, своеобразно наречени „ръждулки“, които се появяват върху кораба. Лабораторни изследвания показват, че тези форми кипят от живот.
До няколко десетилетия обаче учените вярват, че може би от кораба няма да остане нищо, поради разяждащото действие на специфичен вид бактерия, която постепенно разрушава металния му корпус.
Робърт Балард – океанограф от Университета Роуд Айлънд в Нарагансет, открива останките на „Титаник“ през 1985г. Малко известен по онова време е фактът, че Балард се натъква на откритието случайно покрай обвързаността си с тайна акция на Военноморсите сили на САЩ, чиято цел е била да открият останките на две ядрени подводници, потънали по време на Студената война. Така се случило, че „Титаник“ се намирал между двете руини.
При първоначалното си откритие корабът е в учудващо запазено състояние. Намира се на 3,8км под морската повърхност, където липсата на светлина и силното налягане правят водите неблагоприятни за живот, което следователно забавя корозията. Превъртим ли лентата 30 години напред обаче, обвивката бива скоростно разяждана с помощта на бактерия с вкус към метала. Някои учени отсъждат 14 години живот, преди корабът да изчезне завинаги.
Какво обаче знаем ние за микроба, който е виновен за това?
Историята започва през 1991г., когато учени от Канада събират проби от подобните на ледени висулки ръждиви образувания, своеобразно наречени „ръждулки“, които се появяват върху кораба. Лабораторни изследвания показват, че тези форми кипят от живот.
Но едва през 2010г. група учени, начело с Хенриета Ман от Университета Далхаузи, идентифицират бактерията като напълно нова за науката. Именуват я Halomonas titanicae в чест на кораба. Бактерията може да оцелее при абсолютно негостоприемни условия за повечето форми на живот на Земята: пълна тъмнина и смазващо налягане.
Изумителен е трикът, на който се е научила тази бактерия, за да оцелява. Halomonas са способни на пребиваване в друг вид екстремна среда: солните мочурища. Тук солеността на водата варира драстично поради изпаренията, но те не се явяват проблем за бактерията.
Солеността на водата крие опасности за клетките, чиято мембрана е чувствителна към нейното действие. Ако водата е прекалено солена, тя се отдръпва от клетките, при което те се изсушават и умират. Крайно пречистената вода също не е полезна за тях. Поради осмозното движение на водата от място с висока концентрация към място с ниска концентрация тя се опитва да балансира, ала клетките се влияят прекалено силно от вътрешното и външно движение на солта. Те се приспособяват към процеса, като създават захари и аминокиселини, които да задържат водата вътре или да не позволяват на излишната вода да влиза.
Halomonas притежава изключителни способности за справяне с осмозата посредством молекула, наречена ектоин. Когато концентрацията на водата във външната среда се колебае, бактерията произвежда ектоин, чиято концентрация реагира на промените. С две думи: колкото по-солена става водата, толкова повече ектоин продуцира бактерията.
Halomonas titanicae не е единствената бактерия, на която й харесва да се заселва в руини на кораби. Различни видове микроби колонизират останките почти веднага, щом корабът се залежи на морското дъно. Бързо изграждат лепкав слой върху всяка свободна повърхност, наречен „биослой“. Този биослой привлича корали, гъби и мекотели, които приласкават по-големи животни от своя страна. По този начин корабът бързо се превръща в изкуствен риф – дом на разнообразен живот.
Интересно е, че бактериите едновременно се хранят с кораба, но и го предпазват от корозията, като го колонизират и образуват биослой между повърхностите и морската вода. Всяко движение на метал върху останките обаче, на котва например, предизвиква разрушаване на слоя и ускоряване на корозията. Друга причина за забързаната корозия е изтичането на нефт при аварии, каквато е трагедията на „Дълбоководен хоризот“ от 2010 г.
Тези данни плашат с рискове за разрушаването на повече от 2000 кораба на дъното на океана, които датират още от 16-ти век. Всички те са значими исторически паметници, които един ден ще бъдат изядени или от металоразяждащи бактерии, или от морска корозия.
Желязото от 47000-тонния „Титаник“ ще остане в океана под формата на частици в телата на морските флора и фауна.
Източник: Джазмин Фокс-Скели, BBC
Превод: Анита Кацарска