снимка: iStock
Еквадор е загубил хиляди квадратни мили тропическа гора. Преди век тя покривала над 90% от страната, а сега - едва 35%. Преди близо 40 години Омар Тело закупува обезлесена земя извън града, в който дотогава живее. Земята тогава била земеделска и Омар започнал стъпка по стъпка да възвръща първоначалния й облик. Той събирал семена и корени от други места и пресаждал растения и дървета в своята земя.
„На 4 години аз бях заобиколен от природа - пеперуди, буболечки и всякакви животни. Бях истински късметлия, че познавах истинския рай. Затова винаги мечтаех да живея в джунглата. Бях банков служител, но това беше като затвор за мен и реших да го променя. Тогава започнах да търся земя. Създадох гората като спасявах застрашени растения. Заедно с брат ми обикаляхме в търсене на места, които са били обезлесени и се опитвахме да спасим всичко, което можехме. Изкоренявахме изсечени растения и ги пресаждахме в моята земя. Никога не си бях вкъщи. Щом свършех работа, се заемах да чистя треви. Когато се прибирах всички вече спяха. Тогава дъщерите ми бяха малки. Идеята ми за джунгла беше безумна за семейството ми. Не я одобряваха и бяха прави. Защото прекарвах всички свободни дни навън и не им обръщах достатъчно внимание. Те не бяха щастливи."
Жена му изпитвала трудност от отсъствието му. „Той жертваше себе си. Без значение дали имахме пари или не. Постоянно спорехме. Аз му казвах, че трябва да погледне децата ни, те имаха нужди, а него сякаш не го интересуваше. Той ми отговаряше: „Ако хората не уважават природата, ние трябва да действаме, за да им покажем, че е важно. Всичко, което познаваме от детството си, вече го няма. Къде ще намерим убежище, след като всичко се покрива с бетон?" Накрая ме убеди и го оставих да прави каквото иска. Сега мечтата ни е внуците ни да останат тук и да се грижат за джунглата. Невероятно е да виждаш как децата се вълнуват от тревичките и животните. Дава ни надежда, че това място ще остане и след като нас ни няма. Когато е извън гората ни, той се разболява. Затова аз върша нещата, свързани с пътуване до града. Гордея се със съпруга си."
Омар напуснал работата си и се отдал изцяло на мисията си. Денем и нощем работел в гората си. Днес цялото му семейство вече живеят заедно в къща на територията на тропическата гора, която обхваща няколкостотин метра във всяка посока. Има хиляди растения – дървета и лечебни билки. И говорим не само за флора. Хиляди насекоми сами придошли когато гората се развила. Има 400 вида паяци, различни видове змии и пъстроцветни бръмбари, което още веднъж доказва, че това е истинска джунгла.
Освен че се грижи за своята гора, Омар вече обучава и други собственици на земи как да повторят и продължат делото му. С опита си той им помага по-лесно да събират семена и корени и им издава тънкостите на растенията. За това спомага програма, финансирана от природозащитници, която стимулира възстановяването на Амазонската джунгла. Програмата стартира през 2019 г. и има за цел да обезпечи в някаква степен фермерите, които се отказват от земеделските си печалби в името на природата.
Омар смята че това, което правим сега, за да предпазим природата, не е достатъчно. Трябва да садим горите, които сме опустошили. И да върнем обратно онова, което сме взели от света.
