Детството остава в нас завинаги, като оазис, в който се връщаме, за да утолим жаждата си и да починем от жегата в живота. Иска ни се да го вземем със себе си, да продължим да живеем там колкото се може повече. Е, можем. Има един елемент, който даваше цвят и нрав почти във всички домове от недалечното минало – пъстрото мушкато. Цветето на баба, което виси от прозорци и огради, краси масата в летните кухни, обсипва первази и външни стълбища – то е навсякъде в милите ни спомени. Днес го викаме в настоящето – за да върне ярката красота на живота в модерните ни домове.
Мушкатото е най-българското цвете. Тук му е добре, с изключение на суровата зима, когато трябва да се прибере. През всички останали сезони този прелестен другар в стаята, балкона или двора ще ни награди с обилен цъфтеж в различни цветове. (Мушкатото се предлага в различни форми и размери за хора с всевъзможни вкусови предпочитания.) И като се прибави и фактът, че не изисква особени грижи и много рядко страда от вредители, с право интересът към него се възвръща през последните години.
Красиво, пъстро и сантиментално, мушкатото може също да се използва и като лек заради солите, етеричните масла и полифенолите в него. Това чудно растение пречиства въздуха в помещението, като нивата на вредните емисии намаляват двойно. Отвара от листата на мушкатото облекчава кашлицата и гърлобола, а запарка от корени и листа повлиява добре неразположения в стомашно-чревния тракт. Инхалации с листата облекчават симптомите на синузит, а едно от веществата в етеричното масло от мушкато доказано елиминира причинителите на туберкулоза. Маслото има противовъзпалителен ефект и облекчава кожата при изгаряния, рани и обриви.
Специалистите съветват мушкатото да се засажда във време, когато няма слани – обичайно след средата на май. Колкото повече слънчева светлина получава, толкова повече цъфти. Но може да вирее и на шарена сянка. Саксиите не трябва да са по-плитки от 18 см и е добре да има разстояние от 20 см между растенията. Те се нуждаят от много енергия и хранителни вещества. Ако засадите мушкато в готов тор, покривате нуждите му за няколко седмици. Ако използвате тор с бавно освобождаване, мушкатото ще поддържа добра форма няколко месеца. Дори в този случай обаче ще се наложи допълнително торене. Течният тор за мушкато съдържа всички хранителни вещества, от които растението се нуждае. Добър естествен тор е утайката от кафе заради съдържащите се в нея калий, фосфор и азот.
Мушкатото може да съхранява влага в месестите си листа и стъбла, заради което се справя с кратки засушавания. За да цъфти обилно обаче, се нуждае от много вода – затова трябва да се полива редовно, за предпочитане с дъждовна вода и рано сутрин. В разгара на лятото е добре да се полива повторно и вечер.
Водата трябва да се излива върху почвата. Дори саксиите да са на открито, може да се наложи поливане и в дъждовно време, тъй като гъстата зеленина на мушкатото пречи на водата да проникне до корените (с пръст лесно може да се провери дали почвата е влажна).
Важно: това пъстро цвете изобщо не понася преполиване. Още докато го засаждате, се уверете, че съдът има добър дренаж. Струва си редовно да премахвате изсъхналите цветни издънки и листа, така мушкатото ще цъфти още повече.
Съвети за студено време
- Приберете мушкатото, гледайте го до вътрешна стена – това намалява разликата в температурата през деня и нощта.
- Никога не го оставяйте директно на земята! През зимата е добре растението да се държи на- високо или поне да е изолирано от земята с вестник или плат.
- Когато е много студено, цветето може да се покрие с градинско руно, бъбъл фолио или чаршаф.
- При ниски температури метаболизмът на цветята се забавя и те имат минимална нужда от вода.