Димитър Михайлов по време на строежа на конопена къща в село Габрово до Благоевград
За да започне да се вълнува от индустриалния коноп, Димитър, за чиито сгради от конопобетон ви разказахме в бр. 2/2023 г., минава през дълъг път. Той води началото си преди доста години по време на освежително пребоядисване на кухнята им, когато дъщеря му влиза в стаята, а заради латекса очите є започват да текат, остра кашлица мъчи дробовете и обилен секрет запушва носа є.
Още тогава, във времената, когато баща є се занимава с IT мениджмънт, той съвсем първосигнално отваря интернет и започва да търси нови и различни строителни материали, защото, както сам ни споделя, го занимавал въпросът дали не може хората да живеят в здравословни и природосъобразни домове.
„Повечето от нас не усещат колко нездравословни са материалите, с които градим стените на домовете си. Те са тихият убиец, вредите от него се натрупват и когато го усетим, често е много късно. Много хора се замислят каква храна ядат, как е отгледана, на каква почва, но не се сещат в какви домове прекарват от 8 до 15 часа в денонощието“ – казва предприемачът и ни замисля за стените на помещенията, в които прекарваме дните си – в собствения ни дом, в офиса, в кафенето.
Преди десетина години, когато започнал да разучава тази тогава непристъпна земя, събеседникът ни попаднал на пресовани земни блокове за строителни цели, които го впечатлили, и пред него се разгърнал целият замисъл за природосъобразно строителство. „Започнах да ходя на курсове, а собственикът на къщата, на която се обучавахме, реши да си направи една от стените с конопобетон и тогава за пръв път се докоснах до тази разновидност на индустриалния коноп. Поръчахме си по едно палè с материала и оттам започна моето приключение с конопобетона.“
Когато се поровил, разбрал какъв необятен набор от изделия могат да се получат от растението, а днес философията, зад която застава, е, че то участва засилено във всички области на човешкото битие – къщите, които са нашата трета кожа, платовете на дрехите, които са нашата втора кожа (както той се изразява), храната, без която не можем, горивата и медицината. Знае, че конопът е истинска зелена революция, понеже расте много бързо и почти няма част от него, която да не е приложима някъде.
Конопените стени, между които се помещава здравето
Така днес Димитър Михайлов вече има разработен и приложим при строене на сгради конопобетон и върви умело към целта си – да произвежда всички продукти, нужни за дом, направен изцяло от коноп.Предимството на това да изберем строежа на къща с конопобетон е в това, че нямаме нужда от различни материали, които да се съчетават заедно. Цялата стена е само от един материал и дава всички предпоставки за удобно обитаване. Външната и вътрешната повърхност на конопените природосъобразни и здравословни стени се измазва с мазилка и конопобетонът е целият пълнеж на стената. Липсват завършващи плоскости, минерална вата, гипсокартон, мембрани, което прави процеса по-бърз, лек и дори по-икономичен.
В дългосрочен план конопобетонът е енергийно ефективен, няма летливи органични съединения, формалдехиди и т.н. Той върши работата на изолация, има термална инерция, не гори, не гние, не развива мухъли и плесени, след като е правилно изпълнен и завършен. С годините той няма деградация на тези показатели, по този начин зимата той спестява от сметки за отопление, лятото – за климатизация. Поддържа здравословен микроклимат в помещенията, с по-малка промяна на температурните граници и няма нужда от допълнителна топлоизолация.
И ако докато четете, сте се замислили какво да правите с къщата си от обичайни материали, не, няма нужда да я бутате и градите наново. Защото нашият приятел Димитър може да предложи и друго решение – термомазилка от коноп, както и конопена вата за изолация, които дават на дома по-устойчив микроклимат и не отделят отровни вещества. И за да продължи да ни изумява, той започва да ни разказва за коноподървото: „Него го внасяме с мой близък приятел – Петър Милчев, и представлява цели конопени стъбла, слепени без химии, със соево лепило, пресовани на много високо налягане. Този материал е 20% по-здрав от дъба, който от своя страна трябва да расте десетки години, за да се използва, докато конопът пораства за 3 – 4 месеца. Макар технологията да е все още по-скъпа от конвенционалните алтернативи, всяка стъпка в посока на употребата на индустриалния коноп ще даде своя отпечатък върху хората и земята“.
И вече на края на разговора ни разбираме, че коноподървото е вложено както в подови настилки, така и в едно от най-вълнуващите и нови начинания за предприемача – мебелите, в които то се използва за конструкция. Те биват облечени и с плат от коноп, а осъществяването им е плод на сътрудничеството между Димитър и Весела Магунска от интериорно студио Mocco Living. Дамата е проектант на мебелите, а за доставката на конопените платове отговаря Димитър, който очаква съвместната им работа да се развие в произвеждането на мебели от различен вид с материали от индустриален коноп.
Мебели от коноподърво и конопен плат
Всички изброени дотук дейности и продукти ще бъдат част от строежа на изцяло конопената къща, която предстои да бъде изградена съвсем скоро и за която днешният ни събеседник ни разказва и си представя с вълнение. Питаме го откъде се добива конопът, а той ни отговаря, че се снабдява с него чрез доставка от румънска фирма, тъй като макар у нас да може да се засажда и отглежда индустриален коноп, обработката му е забранена, което е загуба за икономиката и земеделието и околната среда, както и за малкия потребител, който би усетил невижданите ползи на забраненото и всеприложимо растение.
КОНТАКТИ
konopobeton.bg
Hempcrete.Bulgaria
hempcretebulgaria
КОНТАКТИ
konopobeton.bg
Hempcrete.Bulgaria
hempcretebulgaria
