Илюстрация NASA, Wikimedia Commons
Изследователи на Google направили експеримент, който симулира какво би се случило, ако куп произволни данни бъдат оставени без надзор за милиони поколения. Те станали свидетели на появата на самовъзпроизвеждащи се цифрови форми на живот. Журналисти от futurism.com се чудят дали тези открития ще хвърлят светлина върху въпроса възможно ли е действителният биологичен живот да се е самозародил.
„Да успееш да развиеш самовъзпроизвеждащи се програми от произволни начални точки е голямо постижение“, коментира Сюзън Степни от Университета на Йорк, Обединеното кралство, която не е участвала в проучването, пред New Scientist. „Това определено е голяма стъпка към разбирането на възможни пътища към произхода на живота, тук, в среда, доста далеч от стандартния „wetware“ на биологията.“
Животът на Земята вероятно е започнал в „първична супа“. В продължение на милиарди години и безброй по-малки взаимодействия произволната смес от вода и органични съединения в крайна сметка е създала първите организми. Как точно е изглеждало това не е ясно. Трудна задача е да се предположи как от хаоса се е родил редът.
„Не мисля, че се е случило нещо магическо“, казва съавторът на изследването Бен Лори, софтуерен инженер в Google. Симулацията на Лори и неговия екип е нещо като дигитална първична супа. Експериментаторите не наложили никакви правила и не дали тласък на случайно струпаните данни. За да поддържат нещата възможно най-прости, те използвали фънки език за програмиране, наречен Brainfuck. Този език е известен със своя „неясен минимализъм“, позволяващ само две математически операции: добавяне на едно или изваждане на едно.
Колегите на Лори променили езика така, че да позволяват само на произволни данни – резервни части за молекули – да взаимодействат помежду си. Тези частички от молекули били оставени „да изпълняват код и да презаписват себе си и съседите въз основа на техните собствени инструкции“.
И въпреки тези спартански условия, самовъзпроизвеждащите се програми успели да се формират.
Лори вярва, че има „вродени механизми“, които позволяват да се формира живот. Но самовъзпроизвеждането само по себе си не е живот – според експерти би трябвало да се наблюдава и увеличаване на сложността на организмите.
„Сложността, както я измерват, нараства след началото на саморепликатора. Но не е ясно дали „излита“ по интересен начин“, разсъждава Ричард Уотсън от Университета на Саутхемптън, Обединеното кралство. „Самовъзпроизвеждането е важно, но би било грешка да вярваме, че това е магически куршум, от който всичко останало, което е вълнуващо в живота, следва автоматично“.
