Снимка: Wikimedia Commons
Той е роден в Шотландия, но се формира като личност в Австралия. Той е бил на най-ниското стъпало в бизнеса и на най-високото. Напуска училище на 16 г. и започва да изкарва прехраната си като прожекитира филми в автокино. Изкачва се нагоре и с годините стига до позицията президент на 20th Century Fox International. Той е Скот Нийсън, прекарал десетки години по върховете на киноиндустрията, но не получил удовлетворение от това.
„Мислех, че нещо не е наред с мен – колкото повече получавах, толкова по-малко щастлив се чувствах.“ За мнозина изглеждало, че Скот има всичко – мощна позиция във филмовата индустрия, приятели знаменитости, голяма къща, луксозни коли и яхта. Но нещо му липсвало.
„Моментът, в който стъпих там, беше най-въздействащият в живота ми. Стоях там с лице към бездната.“ Това разказва той за петседмичното си ваканционно пътуване в Югоизточна Азия, заедно със семейството си през 2003 г. А цитатът за бездната е всъщност от мига, в който Скот се озовава да стои до глезените в боклука на обширното сметище на Пном Пен. В мъгла от токсични изпарения и горящи отпадъци той вижда хиляди деца и възрастни, които ровят из сметището за отпадъци, които могат да продадат. Печелели по 4000 риела ($1) на ден – ако късметът им се усмихнел.
Скот е потресен от трагедията на тези хора. На сметището се запознава с едно момиче на 9 г. Скот успява да уреди жилище за нея, тежкоболната й сестра и майка им. При завръщането си в Ел Ей започва да изпраща на семейството пари всеки месец.
Скот започва нова работа в Sony Pictures, но сърцето му остава на бунището в Пном Пен. През 2004 г. решава да напусне Холивуд и се премества в Камбоджа.
Създава Камбоджанският детски фонд (CCF), организация с нестопанска цел – да помага на децата в Steung Meanchey, един от най-бедните райони в столицата на Камбоджа Пном Пен. Първата от задачите е да се основе училище за 45 деца. Днес CCF образова над 2000. Подпомага със здравеопапазване и различни социални програми още 12 000 бедни хора.
„Всеки път, когато посещавах сметището, деца ме следваха, повтаряйки „Som tov rien“ („моля, заведете ме да уча“). Много е трудно да се каже „не“ на това, защото това е дете, което просто иска възможност“ – спомня си Нийсън. Като основател и изпълнителен директор на Камбоджанския детски фонд, Скот живее в Пном Пен повече от 15 години. Той остава в сърцето на организацията и общността. Нощем все още обикаля по къщите на хората от общността, за да провери не се ли нуждае някое от децата или семействата им от нещо.
