Снимка: Wikimedia Commons
Няма единен език или начин, който всички глухи хора да използват, когато мислят, пише Iflscience. Естеството на мислите e повлияно от множество личностни фактори, както и от обстоятелства - като например от възрастта, на която човек е загубил слуха си.
Не са много научните публикации по тази тема. Лингвистът-експерт по езика на знаците професор Бенси Уол от Университетския колеж в Лондон обяснява в интервю за The Naked Scientists, че езиците, на които мисли човек, който е роден глух, са свързани с езиците на общността, в която живее. Според него в главичките на малки глухи деца мисълта звучи точно както и при деца с нормален слух.
Някои хора, родени без слух, може да мислят в образи, а не в звуци, и да си представят мислите си под формата на знаци от езика на знаците, писмени думи или картини. Това не означава, че техният вътрешен свят е по-малко богат или по-малко описателен от този на хората с нормален слух. Просто този свят се разкрива чрез различна среда.
Ако глухотата е настъпила на по-късен етап, хората запазват спомена за вербалното общуване. В резултат на това някои глухи хора могат да мислят в образи, в звук или в комбинация от двете.
Езикът на жестовете не е единен – има около 300 различни езика на жестовете, които се използват по света. Това доказва твърдението, че езикът на знаците, който глухият човек си представя в главата, когато мисли, ще зависи от нюансите и диалекта, които се използват в неговата общност.
Учените казват, че мисленето на жестомимичен език задейства левия долен фронтален кортекс на мозъка - област, която е ангажирана при хората с нормален слух, когато мислят за себе си с думи.
Съществува и един странен факт - не всички хора с нормален слух мислят вербално. При някои индивиди липсва вътрешен монолог. Това означава, че техните мисли са тихи и се състоят само от образи или други абстрактни конструкции, които не включват реч. Не е ясно колко често срещано е това явление при глухите хора или дали те го изпитват със същата честота като чуващите.
Някои хора пък имат афантазия. Те не могат да създадат умствени образи. Изследванията за афантазия сред глухите са твърде спорадични. Науката все още не е наясно как разсъждават онези, които нямат звукови или визуални мисли.
