Снимка: Wikimedia Commons
Руската детска песничка за коледната елхичка, която се родила в гората и мръзнала дълго преди да се превърне в разкошно празнично дърво, е изключително популярна. Но през последните години стана ясно, че тя не е съвсем руска, а и немска, а вече и микронезийска...
Думичките и мелодията на „В гората се роди елхичка, в гората порасна“ стават популярни след филмовата адаптация на приказката „Морозко“ през 1964 г., в която едноименният герой ги изпява. Самата песен обаче се пее из Русия още по царско време. Автор на текста е 25-годишната гувернантка Раиса Гедроиц, бъдещата принцеса Кудашева. Тя обичала да пише простички стихотворения, едно от които публикува в списание „Малютка“ през 1903 г. Публикувала с инициали произведенията си и дълго време остава анонимна.
Две години по-късно същият брой от списанието попада в ръцете на рускоезичния германец, агроном и любител музикант Леонид Бекман (1872-1939), който обичал да композира музика и често забавлявал дъщерите си със своите творения. Той се вдъхновил от детското стихотворение и почнал спонтанно да импровизира мелодия, а съпругата му, пианистката Елена Шчербина, побързала да включи току-що родената песничка в музикалната колекция „Песните на Верочка“.
Колекцията става изключително популярна и е преиздавана четири пъти, преживява революцията без да я забранят и става още по-известна и обичана през съветската епоха, превръщайки се в любимата новогодишна песен на децата.
Оказва се обаче, че написаната от Бекман мелодия, която звучала в главата му, не е негова композиция.
Мелодията на „Йолочка“ прозвучала в произведението на шведската поетеса и композитор Еми Кьолер „Запалени са хиляди коледни свещи“ (1898 г.). Но и тя не е оригиналният автор. Взела основния мотив от патриотичната песен „Ich hab' mich surrender“, популярна сред немските студенти в началото на 19 век, която за известно време беше дори неофициален химн на Западна Германия. Не е известно със сигурност кой е неговият автор, но може да се датира грубо от 1820 г.
През 1991 г. същата мелодия се превръща в национален химн на Микронезия.
