снимка: iStock
Напоследък по целия свят се засилва интересът към комплектите за изследване на вашето ДНК, които ви обещават да ви кажат точно каква кръв тече във вените ви в проценти. Разбира се, хората са любопитни да разберат кои са предците им и защо притежават дадени антропологични белези. Но колко точни са тези изследвания и трябва ли да им се вярва безрезервно? А те не са и много евтини...
Всички сме чували за ужасяващите истории на хора, които използват комплектите и откриват, че са излизали с отдавна изгубения си братовчед. Не се говори за това в рекламите на фирмите, които предлагат услугата. За какво всъщност става дума? Може ли един от тези тестове наистина да ви каже дали вашето потекло е n процента ирландско, западноафриканско или южноазиатско?
Начинът, по който компаниите за ДНК тестове започват да изчисляват процентите на произхода, е чрез сравняване на хиляди малки участъци от вашата ДНК, които често варират между хората, известни като единични нуклеотидни полиморфизми или SNP. Ако си говорим за това от гледна точка на онези четири букви от учебника по биология от гимназията, то на мястото в ДНК, където вие имате буквата „А“, друг може да има „С“.
Тези точки на вариация се сравняват с онези на хората в референтните групи, съставени от хора, за които се предполага, че имат „известен“ произход – семействата им са живели дълго на едно и също място поколения наред (точните цифри изглежда не са съвсем уточнени за потребителя).
В рекламните брошури пише, че данните се сравняват. Всъщност се анализира конкретния SNP, който имате, и след това се търси колко често същият вариант се появява в различните референтни групи, представляващи определени региони. Ако например резултатът показва, че тази вариация се среща 80 процента от експерименталното време във френската група, но само 5 процента в руската група, тогава тази част от вашата ДНК ще бъде маркирана като най-вероятно „идваща” от Франция.
Това се прави с всеки от стотиците хиляди SNP, използвани като маркери и събрани. Така че когато получите общ резултат, който гласи, да речем, „42 процента – Испания“, това означава, че 42 процента от тези конкретни маркери също изскачат доста често в група хора с „известно“ потекло в тази област.
Работата е там, че терминът „известен“ може да се приложи само свободно към тези референтни групи. Първо, компаниите не дават яснота как се определят критериите за референтна група - самоотчита ли се произходът, или хората трябва да пазят официални записи? Всеки уважаващ себе си учен ще ви каже, че данните, докладвани от самите вас, не винаги са най-надеждните (въпреки че по ирония на съдбата ДНК тестовете също могат да хвърлят съмнение върху надеждността на официалните записи).
Дори тестът да е надежден, това не означава, че хората в референтните групи са наследили същите вариации като техните предци. Това е така, защото ние наследяваме ДНК в две половини, така че не е гарантирано, че ще получите определена част от нея.
„Започвате с двама родители, след това четирима баби и дядовци, след това осем прабаби и дядовци, стигате до 16, 32 и така нататък. И докато се върнете 10 поколения назад, има предци, от които не наследявате ДНК“, обяснява генетикът професор Марк Томас пред The Guardian.
Възниква и друг въпрос – колко души има във всяка референтна група – някои региони може да са по-добре представени от други, така че без всички възможни данни не е задължително да получите най-пълната картина.
Разбира се, с течение на времето може да бъдат добавени повече хора и това е добра новина за представителността на изследванията. Но и също така означава, че вашите проценти може да се променят с времето, както и данните. И стигаме до разочароващия извод, че информацията, която получавате срещу солидна сума, не ви казва нещо дълбоко и значимо за вас самите.
Но не може да се отрече – тези тестове са забавни. И все пак не приемайте резултатите като чиста монета. Имайте едно наум. Помнете – ДНК не е всичко, което сме били, сме или ще бъдем.
