Почти месец отнема на следователите да намерят деветте тела сред снега, дърветата и деретата на „Мъртвата планина“. Някои от планинарите умират полуоблечени – само по чорапи и бельо. Някои са със счупени кости и челюсти. На други им липсват очите, а една млада жена е с изваден език, може би жертва на диви животни.
Всички млади планинари са починали от хипотермия след излизането им на студа, под влиянието на „неустоима естествена сила“, както постановява руското разузнаване по това време. Но детайлите около тази „неустоима“ сила при известния инцидент „Дятлов проход“ (кръстен на един от планинарите, Игор Дятлов), за дълго време остават загадка и дават повод за появяването на едни от най-упоритите конспиративни теории в модерната руска история. Появяват се всякакви обяснения – от извънземни до ужасяващи снежни човеци – когато мистерията придобива международна известност през 90-те.
Но едно ново изследване, публикувано на 28 януари в списание Communications Earth & Environment, представя за пръв път научно обяснение на загадката. Малка лавина, задействана при необичайни обстоятелства, поразява планинарите докато спят и ги принуждава да напуснат палатката си през студената тъмна вечер.
„Не претендираме, че сме разрешили мистерията около прохода Дятлов, тъй като никой не е оцелял, за да разкаже историята,“ заявява водещият автор на изследването Йохан Гауме, ръководител на лабораторията за симулация на сняг и лавини към швейцарския федерален институт по технологиите в Лозана. „Но потвърдихме вероятността на хипотезата за лавината“.Хипотезата за лавината не е нова. Две федерални руски изследвания (завършени през 2019 и 2020 г.) също стигат до заключението, че планинарите са изненадани от лавина, предизвикана от отчупването на плоча сняг от по-голяма снежна маса. Тази хипотеза обаче не е приета от голяма част от публиката, защото изследванията не предоставят обяснение за основни детайли около инцидента. Екипът на Гауме обаче успява да обори тази критика.
Първо, проучванията показват, че склонът, до който планинарите опъват палатката си, е по-стръмен от данните, предоставени за него от предишни изследвания. По стандарт се смята, че при наклон от или по-голям от 30° е възможно да се появят лавини, но това всъщност не е твърдо правило. Има сведения за лавини, предизвикани и при наклон от 15°, пишат изследователите в новото проучване. Голяма роля играе и видът на снега на повърхността, който в случая е бил зърнест и плъзгав, и се е явил като предпоставка за смъкването на снежна маса.
Странните наранявания на планинарите също намират обяснение. „Динамични симулации показват, че дори падането на относително малка снежна плоча може да доведе до не-смъртоносни, но доста тежки наранявания на гръдния кош и челюстта, както в случая“, пишат от екипа.
Моделите в новото изследване показват, че при определени природни условия снежна плоча може да се е откъснала и стоварила лавинообразно върху палатката на планинарите докато спят. В резултат от изненадата, чупенето на кости и нараняванията, някои са успели да се измъкнат от снежния саркофаг, в който са попаднали, влачейки ранените си другари в опит да избягат и да се спасят навън. За жалост, никой от тях не успява.
„Когато са решили да бягат навън, те са се погрижили за ранените си приятели – никой не е бил изоставен“, споделя Гауме. „Мисля, че това е една невероятна история за кураж и приятелство в лицето на бруталната сила на природата“.
Превод: М. Проданова