Рисунка: Joseph Wright of Derby от 1771 г.
Да, наистина, посветените в тайната на алхимията, умеели да превръщат оловото в злато. Или поне така твърдят стари ръкописи и артефакти. Но добиването на златни късчета не е било нито самоцел за тях, нито начин за натрупване на несметни материални богатства. То е било просто практика, която показвала, че алхимикът е достигнал такова ниво на съзнание, че вече без проблем можел да променя състава на веществата.
За практическите й цели се твърди, че били:
- преобразуването на неблагородни метали в благородни;
- създаването на еликсир на безсмъртието и
- създаването на природни отвари, които да лекуват всяка болест.
Много езотерици, психолози, историци и други изследователи обаче се обединяват около тезата, че всъщност алхимията е много повече от това. Според тях това е наука за Космоса вътре и извън човека. Последователите на алхимията вярвали, че всичко, което ни заобикаля, съдържа в себе си един универсален дух, който го прави „живо“. В миналото алхимията често се разглеждала просто като вещерство. Затова и много алхимици са жестоко преследвани и горени на клада.
Алхимиците вярвали, че съвършенството на човешката душа и тяло е резултат от алхимичния Magnum Opus („Велика работа“). Свитъци, оставени ни от тях и впоследствие открити от археолози, съдържат неразгадаеми поредици от цифри и мистериозни символи, много от които търсят своето обяснение и до днес. Древните алхимици твърдели, че светът (и всичко в него) е съставен от четири основни елемента (въздух, земя, огън и вода), заедно с три, наречени „основни“, вещества: сол, живак и сяра. Много от алхимичните разработки и опити стават основа за развитието на съвременни науки като химията, медицината и др.
Самото название на древната наука идва от гръцката дума „хима“, която означава стопяване или леене на метали, и се е утвърдила по-късно в арабския като „ал кимия“. Има исторически сведения, че алхимията се е практикувала първо в Египет и Древна Елада, а след това и в Китай, Индия, мюсюлманския свят и на територията на Европа. Западната алхимия най-вероятно води началото си от Александрия – град в Египет, който в древността е бил средище на елинистичната култура, философия и науки.
Най-старите западни алхимични ръкописи принадлежат на Зосим от Панополис (живял в края на III, началото на IV в сл.н.е.), известен с прозвището Зосим Алхимикът. Той дава едно от първите определения на алхимията като изследване на „състава на водите, движението, растежа, въплъщаването и обезплътяването, извличането на духовете от телата и свързването на духовете в телата“. Трактатите на Зосим са базирани върху трудове на по-стари алхимични автори, като Мария Еврейката, Псевдо-Демокрит, Агатодаймон, но за тези, и други алхимични автори, се знае твърде малко.
Известният канадски илюзионист и автор на книги Джеймс Ранди пише:
„Започвайки около 100-та година и достигайки своя разцвет през Средновековието, алхимията е изкуство, базирано отчасти на експериментиране, отчасти на магия. Изследователите на природни процеси съсредоточават търсенето си върху митична субстанция, която познават като философски камък, за която се предполага, че притежава много ценни способности като силата да лекува, да удължава живота и да превръща неблагородните метали в благородни".
Това, разбира се, не е буквален камък, а восък, течност или прах, за които се твърди, че притежавали магични сили. Но дали такъв „камък“ изобщо някога е съществувал, остава загадка и до днес. През вековете се появяват слухове, че определени алхимици наистина са го открили (или създали) и използвали. Но по-съществен е броят на онези, които прекарват целия си живот в търсене на тази тайнствена субстанция, и така и никога не я намират.
Парацелз
Роденият в края на XV век швейцарски професор в Базелския университет, е сочен като един от талантливите наследници на древната алхимия. Той се изявявал едновременно като лекар, учен, алхимик, астролог и философ. Той вярвал, че „всички процеси в организма са химически, макар и върху тях да въздействат също звездите и Бог“, а болестите възприемал като „външни намеси“.
Наричат го „баща на изследването“, тъй като Парацелз смятал, че лекарите не трябва да се доверяват само на написаното в книгите, а трябва да изследват произхода и същността на всеки възникнал здравословен проблем. Създава токсикологията като дисциплина и се занимава с психологически заболявания, които нарича „невидими болести“. Въпреки всички чисто научни достижения, до които стига швейцарецът, той си остава под влиянието на алхимията, средновековната мистика и астрологията. А може би именно те са му помогнали да „прогледне“ и направи всички тези открития, които дължим на труда му. Роденият в края на XV век швейцарски професор в Базелския университет, е сочен като един от талантливите наследници на древната алхимия. Той се изявявал едновременно като лекар, учен, алхимик, астролог и философ. Той вярвал, че „всички процеси в организма са химически, макар и върху тях да въздействат също звездите и Бог“, а болестите възприемал като „външни намеси“.
Алхимикът Исак Нютон
Според историците, Исак Нютон е бил една от видните и надарени личности, занимавали се с алхимия. За него казват, че написал над един милион думи, съдържащи алхимични „бележки“. През март 2016 г. Фондацията за химическо наследство закупува алхимичен ръкопис от XVII век, написан от Нютон. Артефактът стоял десетилетия наред, погребан в частни колекции. Той описва подробно как да се направи „философски“ живак, смятан за стъпка към направата на философски камък.
Психология и алхимия
Това е заглавието на една от книгите със събрани творби на швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг. Алхимията заема централна роля в хипотезата му за колективното несъзнавано. В самата книга Юнг разкрива аналогиите между психологията и алхимията и припомня на читателите за двойствената природа на древната практика, включваща както химическия процес, така и паралелен мистичен компонент. Той също така обсъжда привидно умишлената мистификация на алхимиците.