Снимка: Wikimedia Commons
Когато астрономът Джери Ехман забелязал нещо необичайно в разпечатката от радиотелескопа на Държавния университет в Охайо, едва ли е предполагал, че десетилетия по-късно неговата бележка в полето ще е най-използваното възклицание по света, дори в държави, където не се говори английски. Тази история е само една от версиите за възникването на „Уау!“.
От изобретяването на радиотелескопа през 1932 г. насам много хора са се надявали, че човечеството може да улови извънземни сигнали. Но почти век по-късно телескопите наблюдават предимно интригуващите природни обекти. Институцията, специално създадена да търси извънземен разум - SETI, започва издирването на радиосигнали през 1960 г. Хвърлени са много усилия, но резултатите не са обнадеждаващи. Техническото оборудване в онези години е било достатъчно само за поглед към малки области от небето, радиообхватът – твърде тесен. Смятало се, че ако братята ни по разум искат да ни привлекат вниманието, щели да използват честота 1420 MHz. Причината е че тя е от онези, естествено излъчвани от водорода. И така държавният университет в Охайо настроил своя инструмент, наречен „Голямото ухо“ (Big Ear), на тази честота.
Радиотелескопът „хванал“ странен сигнал, продължил 72 секунди, после постепенно заглъхнал до пълна тишина. Е, разбира се, може да има много природни източници, които биха произвели нещо подобно. Апаратурата избълвала документацията на хартия. Това се случило на 15 август 1977 г. Доброволецът Джери Ехман забелязал сигнала, фиксиран като 6EQUJ5, оградил го в кръгче и написал отстрани в полето „Уау!“ с червена химикалка.
На езика на астрономите символите на записа означават съотношението между силата на сигнала за период от 10 секунди и основния шум, осреднен за предходните няколко минути. Всичко равно или по-ниско от базовата линия се отбелязва с празно пространство. Интензитет до девет пъти фона се обозначава с цифри, а по-високите – с букви.
Следователно знаците, които Ехман оградил, означавали 10 секунди 6-7 пъти фон, последвани от 10 секунди 14-15 пъти фон. Наличието на U показва, че в пика телескопът е улавял нещо 30-31 пъти по-силно от фона, но не се казва нищо за това какво е то.
Една от очакваните характеристики на извънземните сигнали е, че те ще бъдат доста теснолентови. За излъчването на много честоти се хаби много енергия.
„Голямото ухо“ имал разделителна способност от 10 kHz (модерните телескопи SETI са хиляди пъти по-мощни). Честотата, при която бил открит сигналът, била малко по-висока от водородната линия. Това може да означава, че източникът е бил нещо различно от водород, или че е било емисия на водород, изместена в синята линия, пътуваща към Земята с около 10 километра в секунда (22 000 mph). Дори метеоритите, приближаващи нашата планета, се движат по-бързо.
Развълнуваната академична гилдия все пак предприела задълбочено проучване. Имало две възможни местоположения на източника на сигнала – на 3 градуса едно от друго в съзвездие Стрелец. Опитите за претърсване на региона, включително този, който се фокусирал върху най-обещаващата звезда в района, не довели до нищо. Оттогава не е открит сигнал като този, въпреки огромния напредък на технологиите.
Фактът, че комета е била в същия регион на небето по това време, е предложен като едно от възможните обяснения. Идеята обаче бързо била опровергана поради редица чисто фактологически несъответствия. Най-скучното обяснение било, че сигналът е земен, може би отразен от космически боклук. Колкото и прозаично да звучи, това е и най-вероятната причина за двата последващи сигнала, открити през 2015 г. и 2020 г.
