В края на януари във Френския културен институт се състоя първото издание на събитието „Нощ на идеите“.
То дава поле за изява на нови открития и на такива, които вече са
доказали своята перспективност. Особено интригуваща е дискусията за
предизвикателствата на нашето време.
Какъв е приносът на България към изучаването на Космоса?
Проф. Йорданка Семкова, БАН: България се включи в космическите изследвания още през 1957 г. с наблюденията на първите изкуствени спътници на Земята. Първият български прибор в Космоса беше изпратен през 1972 г. Оттогава България изпрати в Космоса два космически спътника, изцяло оборудвани с българска научна апаратура по програмата „България 1300“, създаде две научни програми за полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров.
Ние участваме в множество международни научни проекти, в сътрудничество с Русия, Франция, САЩ, Япония и други страни. И в момента ние участваме в космически експерименти на Международната космическа станция, около Земята, в полета от Марс и около Марс, и готвим нови. Така че България има своето място в космическите изследвания и то винаги е в много широко международно сътрудничество. Това е един от примерите, за работа в колектив.
Ние участваме в множество международни научни проекти, в сътрудничество с Русия, Франция, САЩ, Япония и други страни. И в момента ние участваме в космически експерименти на Международната космическа станция, около Земята, в полета от Марс и около Марс, и готвим нови. Така че България има своето място в космическите изследвания и то винаги е в много широко международно сътрудничество. Това е един от примерите, за работа в колектив.
Според разни теории на конспирациите човек никога не е стъпвал на Луната. Как трябва да се преодолява скептицизмът?
В наше време интересът към Луната се завръща. От една страна, защото тя може да бъде използвана като база за астрономически наблюдения – Луната е много удобна за такива цели, тъй като няма атмосфера, няма радио смущения. От друга страна, може да бъде използвана като междинна база при полети до Марс. От трета страна, говори се за използване на полезни минерали от Луната. Това и обяснява интереса на цялото човечество към нея - всичко големи космически агенции имат планове за изследване на Луната – Европейската, НАСА, Руската, Японската и Китайската.
Клоди Еньоре: Инженерите, учените, които имат научни доказателства за стъпването на човека на Луната трябва на всяка цена да ги показват и споделят. Може да има всякакви дискусии, но са важни научните доказателства.
Човечеството произвежда все повече космически боклук. Как да се справим с него?
Клоди Еньоре: Търсим начини да се избегне оставянето в орбита на отпадъци. Защото ще има все повече и повече спътници и трябва да се разгърнат превантивни мерки за почистване на Космоса от отпадъци. Енергията при евентуално сблъскване с отпадък може да бъде огромна - при 28 000 км/ч и е в състояние да нанесе големи щети. Затова в момента нашата агенция работи върху възможността тези отпадъци да се залавят и да се намират орбити, където те да бъдат изхвърляни. А и да си сътрудничим на Земята, за да можем да наблюдаваме някои отпадъци с по-големи размери. Сътрудничеството между всички агенции трябва да се развива и в областта на климатичните промени. Всичките тези усилия се правят съвместно, за да се опитаме да проследяваме и промените в околната среда.