Снимка: Daniel Cheung, Unsplash
Още преди пет години учени от Оксфордския университет направили проучване върху бъдещето на професиите и стигнали до заключението, че почти една от всеки две ще отпадне, защото ще бъде автоматизирана. Машинното самообучение, възникнало в началото на 90-те, е техническата наука, която е отговорна най-вече за този спад. Тя е най-мощният отрасъл на изкуствения интелект. Позволява на машините да се учат от данни и да наподобяват напълно някои от нещата, които правят хората.
Всичко започнало с относително прости задачи като оценяване на кредитния риск от молбите за заем и разпределяне на пощата чрез четене на ръкописни букви от пощенски кодове. През 2012 г. е съставен алгоритъм, който да може да оценява есета на ученици в гимназията. Оценките, дадени чрез алгоритъма, съвпаднали с тези, дадени от проверяващите преподаватели.
Диагнозите пък, направени чрез алгоритми за диабетна ретинопатия също съвпадат с диагнозите на офталмолозите.
Снабдени с правилните данни, машините ще заменят хората в такива задачи.
Машините са направили много малък прогрес в справянето с непознати досега за тях ситуации. Те не могат да боравят с неща, които не са виждали много пъти преди това. Основното ограничение на машинното самообучение е, че машините трябва да се учат от голямо количество известни данни. А ние, хората, не трябва. Ние имаме способността да свързваме привидно коренно различни идеи, за да намираме решение на проблеми, които преди никога не сме виждали.
Пърси Спенсър е бил физик, който работел върху радар по време на Втората световна война, когато забелязал, че магнетронът е стопил неговото шоколадово блокче. Пърси е бил способен да асоциира своето разбиране от електромагнетична радиация със своите умения по готвене, за да изобрети…микровълновата фурна. Това сега е особено забележителен пример за креативност.