снимки Николай Генов, iStock
Цялата статия е публикувана в брой 1/2019 г. на Списание 8
„БЪЛГАРСКИТЕ” ВУЛКАНИ
Супервулкан изригва на територията на Родопите преди около 32,8 млн. г., оставя след себе си най-голямата калдера в Европа - 34 на 15 км
Ще изригне ли вулканът Витоша? Въобще има ли такъв? Какви други вулкани е имало на територията на България? Има ли риск от изригване? Опасни ли са вулканите от съседните ни територии? Списание 8 потърси отговор на тези въпроси от проф. дн Петър Марчев от геологическия институт на БАН. Той изследва вулканите на територията на Родопите близо 40 години. Посещавал е редица активни вулкани в Япония, Бали, Хаваите, Италия, САЩ, Чили, Гърция и Йемен.
Вулканизмът е едно от най-грандиозните, но и най-разрушителни явления на Земята. Годишно на планетата се случват около 50 вулкански изригвания. Ефектът от тях зависи от вида на вулкана и от силата на вулканските ерупции. Тя пък е функция на съдържанието на силициев диоксид (SiО2) в магмата и на големината на магмената камера, която подхранва вулкана. Колкото по-високо е съдържанието на SiO2 и по-голяма е камерата, толкова по-силно е изригването.
МЛАДИЯТ КОЖУХ И СТАРАТА ВИТОША
Преди да се спрем на въпроса за историята на вулканите в нашата страна, нека разсеем някои най-разпространени заблуди, които битуват сред немалка част от хората. Например доста софиянци вярват, че Витоша е вулкан, който може един ден да избухне. Друга фалшива информация с незнаен източник е, че Кожух, където е светилището на баба Ванга, е само на няколко хиляди години. Поставена е дори табела, обясняваща, че Кожух е единственият вулкан на българска територия. Научната истина обаче е доста по-различна. Наистина вулканът Кожух е най-младият вулкан на наша територия, но възрастта му е много по-голяма - 12 млн. години, в епохата среден миоцен.
река АрдаЩо се отнася до Витоша, тя е още по-стара – била е действащ вулкан преди 80 млн. г. и не представлява никаква заплаха за София. Интересно е да се отбележи също, че в днешно време вулкански скали на Витоша няма, като се изключи един шлейф в полите є, а скалите на самата планина представляват подхранващата камера за вулкана, застинала като дълбочинни (плутонични) скали. Значително по-млади от Витоша, на около 20 млн. години, са и други прояви на вулканска дейност, каквато представляват една редица от сравнително малки вулкани, разположени по пукнатина от Свищов до Сухиндол. Тези вулкански прояви пресичат Стара планина и Средна гора и достигат до с. Колю Мариново северно от Пловдив. Вулканска дейност е регистрирана и в много от старите геоложки периоди, но по-късните тектонски и ерозионни процеси са ги разрушили, предоставяйки ни достъп до техните дълбоко застинали подхранващи камери (огнищa).
Има обаче два периода от по-младата геоложка история на нашата страна, а именно горна креда (94,5-65,0 млн. г.) и еоцен-олигоцен (34,0-27,0 млн. г.), които се характеризират с интензивна вулканска дейност и чиито вулкански постройки са сравнително по-добре запазени. От много години те са обект на по-интензивно изследване от геолозите. Част от тях представляват интересни геоложки феномени, които любителите на природата познават добре. На тези два периода ще се спрем накратко в следващите редове.
ВАРДАРСКИ ОКЕАН СЕ ПЪХА ПОД РОДОПИТЕ
През периода горна креда територията на нашата страна представлява вулканска дъга, наподобяваща някои от съвременните вулкански дъги. Тя се е простирала от Румъния през Сърбия, а на наша територия е обхващала почти цяла Южна България от сръбската граница до Черно море. Нарича се Средногорска вулканска дъга, макар че покрива територията не само на Средногорието, но и на Балкана и северната част на Родопите. Този вулканизъм е резултат от подпъхването (субдукцията) на т. нар. Вардарски океан под Родопите и Средногорието - механизъм, подобен на подпъхването на Тихия океан под съвременните дъги от т.нар. Тихоокеански огнен пръстен. Значителна част от вулканската активност се реализира в морска среда, каквато е била тази част от страната. Формират се голям брой вулкански центрове, значителна част от които в по-късните геоложки епохи обаче се разрушават (еродират) и днес се разкриват само части от тях или техните дълбочинни подхранващи камери. Като примери за такива вулкански или вулкано-плутонични центрове в Западна България могат да се посочат
язовир БоровицаБрезнишкият, Люлинският и Витошкият вулкан.
За разлика от Средногорието в Родопите следи от тази вулканска дейност липсват. Причина за това е бързото издигане на Родопския масив в периода 45-40 млн. г., когато ерозионни процеси унищожават вулканските постройки и в днешно време се наблюдават само дълбочинните корени на магмените системи във вид на гранитни плутони.
ЩИТОВИДНИТЕ ВУЛКАНИ
В периода еоцен-олигоцен вулканизмът е локализиран почти изцяло на територията на Родопите и Пирин (т.нар. Родопски масив), по-малка част е в съседния Сръбско-Македонски масив. Той е резултат от сблъсъка (колизията) на тези два масива с друг масив от юг - Пелагонийския, и последвалия етап на екстензия, при който се отварят големи пукнатини, през които се излива лавата. Подобно на Средногорието голяма част от този вулканизъм, особено в Източните Родопи, се реализира в подводни условия. Многократно изливащата се от пукнатините и централните структури лава покрива големи площи и формира плоски вулкани, наречени щитовидни. На даден етап от еволюцията на вулканите те излизат над водата, формирайки острови, подобни на тези в Егейско и Тиренско море. Като цяло в резултат на по-ниското съдържание на SiO2 в лавите на тези вулкани те са по-спокойни, без големи разрушителни ерупции. Такова развитие показват например редица вулкански постройки в Източните Родопи като Маджарово, Дамбалък и Звездел. Природата е била благосклонна към нас, като р. Арда, разрязвайки Маджаровския вулкан и Дамбалък, ни предоставя възможност да изследваме техния вътрешен строеж и да се любуваме на прекрасни гледки.
СУПЕРВУЛКАНЪТ БОРОВИЦА
Не толкова „кротки“ обаче са били техните братя от Пирин, Централните Родопи и на границата на Източните и Централните Родопи. Почти всички те се характеризират с високосилициев състав и силно експлозивна дейност. Следи от три или четири техни силни ерупции са записани в геологията на много места в страната. Реликти от най-старата експлозия с възраст 34,4 млн. г. се разкриват по долината на р. Места (т.нар. Местенски вулкански район), а, изглежда, на места и в Източните Родопи и в сондажите на Турска Тракия (т.нар Тракийски басейн). Поне две от изригванията са толкова големи, че могат да се класифицират като суперерупции, т.е. с ВЕИ=8.
Боровишкият вулкански районИзточникът на една от големите ерупции е т. нар. Боровишки вулкански район. Разположен е на границата между Източните и Централните Родопи, западно от гр. Кърджали и югоизточно от Асеновград и обхваща площ от 1150км2. По всички свои характеристики той представлява един супервулкан. Началото на вулканската му активност не е експлозивно, но на по-късен етап показва страховит характер. Със сигурност той е източникът на изригване с възраст около 32,8 ±0,1 млн.г., което с обема на изхвърления материал - около 1000 км3, може да се класифицира като суперерупция. Изригването е причина за образуването на калдера с размери 34 на 15 км, по всяка вероятност най-голямата в Европа. Типични представители на материали от този вулкан са небезизвестните Белинташ и Караджов камък, разкриващи се близо до западната периферия на калдерата. Засега най-отдалечените места, в които се установяват следи от това изригване, се намират в Северозападна Турция (Тракийския басейн) и в Северозападна България, но много вероятно е отложения да има далеч на североизток и в Черно море...
