Учени от Обединеното кралство изтръгнаха въздишка-междуметие от мумията на Несямун, която е на повече от 3000 години като използваха 3D версия на гласовия тракт на древноегипетския свещеник. Несямун е живял при фараона Рамезес XI, който царува около началото на XI в. пр. н. е.
Мумията на Несямун се намира в градския музей в Лийдс и учените не спират да я изследват от 1824 г. С напредването на науката става ясно, че свещеникът е бил на 50 г., когато е починал.
В началото се е смятало, че е умрял от удушаване, по-късно – че алергична реакция след ужилване от насекомо по езика е причината за смъртта му. Миналата седмица научен екип обяви, че са реализирали 3D репродукция на гласовия тракт на Несямун, за да чуят как би звучал гласът му.
„Той със сигурност не може да говори в саркофага си", призна Дейвид Хауърд, ръководител на катедрата по електронна техника в Лондонския университет. „Но мисля, че е напълно правдоподобно да предположим, че един ден ще бъде възможно да се възпроизвеждат думи по начин, по който биха звучали в действителност".
Учените извършили поредица от компютърни томографии. От тях екипът успял да изкара дигитална реконструкция на гласовия тракт на Несямун и да го възпроизведе чрез 3D печат. Езикът бил свит и изсъхнал, мекото небце липсвало. Изследователите го доизградили. След това свързали модела с електронен ларинкс и високоговорител.
Гласовият тракт филтрира звука, произвеждан от въздуха, преминал през ларинкса като полученият звук е уникален за всеки човек. Позицията на различни компоненти в гласовия тракт може след това да произведе конкретни думи или други вокализации.
Ако теорията за ужилването на насекомо по езика е вярна, може да се очаква последното издишване на Несямун да е звучало като „оу!“ Или „ах!“, но произведената вокализация звучи по-скоро като „еее“. Според Хауърд размерите на ларинкса и гласовия тракт на Несямун предполагат, че гласът му е бил малко по-висок от средния днес за земните мъже.
„Всеки египтянин се надява, че след смъртта душата му ще може да говори, за да може да изрецитира пред боговете така наречената „отрицателна изповед “, която е нещо като защитна реч, че човекът, носил тази душа, е водил добър живот“, споделя съавторът на проучването проф. Джоан Флетчър от катедрата по археология в Университета на Йорк. „Душата може да премине във вечността само с разрешението и милостта на боговете - ако тя не издържи теста – чака я втора смърт, този път - вечна."
Проф. Джон Скофийлд, археолог и също съавтор на изследването от Университета на Йорк, заяви, че екипът може да предложи на обществото нов начин за връзка с миналото. Да отидеш в музей и да чуеш глас от преди 3000 години, е нещо, което хората биха могли да помнят дълго време, казва той.