Практикува в медицински център „Имани“ (Imani Care). Основни категории в работата ù са: справянето с травматични събития и конфликти, проблемни взаимоотношения, хранителни разстройства, контролиране на стреса и бърнаут, паникатаки, депресия, eмоционална нестабилност и личен дискомфорт, преодоляване на здравословни смущения. Използва холистичен подход към запознаване с естествените хранителни нужди на организма и оптималните индивидуални хранителни потребности.
- Г-жо Матова, все по-често хората страдат от неспецифична глутенова непоносимост и трябва поне година да спазват безглутенов хранителен режим. Как да се придържаме към диетата, без да се изкушаваме и без да се чувстваме неудобно в социален контекст?
- Спазването на какъвто и да е режим на хранене е важно да започне със снемане на товара на самокритичността. Цьолиакията, глутеновата непоносимост или чувствителност, не са избор, който човек прави, а състояние, което трябва да се контролира чрез промяна в отношението към храната и към себе си. Основополагащо е приемането, че режимът е необходимост и че въпреки него човек остава също толкова добър и ценен, без да е нужно да търси вина в себе си и да се самоосъжда.
Ако планирате да посетите събитие, на което не сте сигурни дали ще има храна без глутен, не се притеснявайте. Вероятно така или иначе първопричината да сте там няма общо с храната. И все пак потърсете позволените храни или, ако има възможност, предварително споделете предпочитанията си. Вероятно е да има и други хора, които спазват режим, така че няма да сте единствените, които трябва да се съобразяват. Настройката е определяща, затова забравете самосъжалението. Вместо това изместете погледа си върху това, че да си човек, означава да бъдеш отговорен. Отговорност, носеща отговор в същността си. Един от водещите принципи в логотерапията е, че не ние задаваме въпроси на живота, а животът отправя покана към нас да отговорим на това, което той ни изпраща. В случая здравословното хранене може да бъде стълб за промяна към по-пълноценен и съобразен с нуждите ни начин на живот, резултат от решението да се чувствате по-добре.
- Глутенът води до пристрастяване чрез съдържащите се в него глутеоморфини. Как да се справим с преодоляването на зависимостта към него?Интервюто е част от водещата тема на новия брой на Списание 8
- Феноменът пристрастяване към глутен е съвсем реален и може да повлияе както на ума, така и на тялото. Въпрос номер едно, пред който се изправяте, е защо всъщност преминавате към безглутенов режим? Отговорът осмисля и средствата. Импровизацията рядко е помощник при преодоляване на здравословни смущения, затова е ценно да имате предварително изграден план, към който да се придържате.
Първо проучете кои храни трябва да изключите от менюто си, включително онези със скрито съдържание на глутен. Може да ги визуализирате и да ги подредите в стая, която да заключите, тъй като за известно време те няма да са ви необходими.
Веднага след това пред вас се отваря друга врата, откриваща нова стая, изобилно предоставяща всичко, от което ще се чувствате по-здрави. Запознайте се с новите, позволени продукти. По този начин няма да се случват неволни грешки и случайно попаднали симпатични кексчета в кошницата за пазар, няма да се колебаете и ще се чувствате уверени в изборите си.
Съществува парадокс, при който човек изпитва желание да консумира точно тези храни, към които има непоносимост, защото организмът отделя ендорфини.
Но пристрастяването към глутена може да е много силно. Мозъкът може да продължи да изпраща сигнали за интерес към определени храни, включително и колко често да се консумират, по кое време на деня, в какво количество. Това може да е равносилно на контрол над поведението и мислите на човека! Когато усетите, че много ви се хапват тестени изделия, най-вече с високо съдържание на глутен, не се укорявайте. Често това няма нищо общо със силата на волята. Усещането вероятно е резултат на физиологичен процес, протичащ в организма. Съществува закономерност, абсолютен парадокс, при която често човек изпитва натрапчиво желание да консумира именно тези храни, към които има непоносимост. На употребата им тялото отговаря, като произвежда собствени опиоидни ендорфини, които доставят чувство на еуфория и щастие, което ще ви кара да ги искате отново. Съществува пряка взаимовръзка между пристрастяването към храна и промяната на химията в мозъка.
Пристрастяването може да се дължи на ниски нива на серотонин, 80% от който се образува в нервните клетки на червата, или на непълноценно усвояване на определени протеини. Това означава, че вероятно имате нарушен баланс в чревната система. От начина си на хранене човек може да научи много за себе си. Докато индивидът контролира храната – всичко е наред, но когато тя се превърне в диктатор, е добре да потърси съдействие.
- Има ли според вас психологически фактори, които определят дали търсим една или друга храна, и в частност съдържащите глутен продукти, и дали успява тялото ни да я усвои?
Хроничният стрес също създава предпоставка за състояние на перманентно свръхпроизводство на адреналин, норпинефрин и кортизол. Тогава нивата на захар в кръвта се регулират трудно и организмът изпада в състояние на постоянна компенсация, опитвайки се да възвърне баланса. Тази свръхкомпенсация често води до потребност за свръхконсумация на храна и тогава е най-важно да избираме пълноценни продукти, които доставят нужните ни елементи. Умората и раздразнителността, дължащи се на нарушен режим на спане, също могат да допринесат за дисбаланс и компенсаторният механизъм за възвръщане на изгубената енергия да включва по-голямо количество тестени храни.
- Моментът, когато показателите се подобрят и може отново да бъдат въведени глутенови продукти в менюто, е може би по-голямо предизвикателство от началния етап на спирането. Какъв е вашият съвет как да се направи правилно захранването и да не се получи отново влошаване на показателите (и напълняване)?
- Разликата между диета и начин на живот е в това, че след края на една диета човек започва да прави всичко по старите си модели. И дори и да е подпомогнал механизмите за саморегулация, въвеждайки същите дразнители, вероятно ще стигне до същите резултати. Само пълноценният начин на живот е промяната, която позволява резултатите да продължат да работят дългосрочно.
