Снимки: NASA, ESA, CSA, STScI
На 12 юли НАСА публикува първите пет изображения от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Те са заснети в инфрачервена светлина, което води до детайлни изображения и умението да получаваме информация, недостъпна за други телескопи. Администраторът на НАСА Бил Нелсън споделя, че „всяко изображение е ново откритие.“
Ето ги и тях:
Ето ги и тях:
Снимка 1: Най-ясното и детайлно изобразяване на звездни клъстъри от ранната Вселена.
Най-далечните и съответно най-малки галактики нямат спираловидната и елипсовидна форма от познатата ни Вселена. Те са по-скупчени и нестандартни. Това може да помогне на учените да изследват в детайл тези ранни галактики, съществували в „космическата пролет“.
Снимка 2: Мъглявината Карина – Космически „планински пейзаж“
Тези звездни планини са всъщност част от младия, звездообразуващ регион NGC 3324 в мъглявината Карина, на приблизително 7600 светлинни години разстояние. Образуван е от интензивна ултравиолетова радиация и звездни ветрове от масивни, горещи, млади звезди. NIRCam /инфрачервена камера/, със своята ярка резолюция и несравнима чувствителност разкрива стотици невиждани досега звезди, дори някои далечни галактики.
Това са най-прецизните спектроскопични данни за екзопланета и нейната атмосфера, събирани някога. Телескопът улавя следа от вода, както и доказателства за облаци и мъгла, на газовия гигант WASP-96 b, намиращ се на 1150 светлинни години от нас.
Илюстрацията на планетата и нейната звезда, които се виждат на заден план, са на база на настоящото научно разбиране за нея и предишни наблюдения – не са направени от „Уеб“.
Това е планетарна мъглявина на 2000 светлинни години разстояние от Земята, в съзвездието Вела. Композицията се създава от умираща звезда – бяло джудже, покрито от дебел слой прах, около което обикаля по-ярка звезда.
Снимка 5: Квинтетът на Стефан
Благодарение на мощта на телескопа, се любуваме на невиждани досега детайли, искрящи клъстъри от милиони млади звезди и райони, в които се зараждат такива. Най-драматична е гледката към силовите вълни от преминаването на една от централните галактики през формацията, показани в червено и златисто.
Квинтетът на Стефан предоставя уникална възможност за учените да изследват взаимодействието и сливането на галактики. Предполага се, че подобно групиране е било по-обичайно за еволюцията на ранната Вселена, когато са се формирали активни черни дупки. Дори в днешни дни, най-горната галактика NGC 7319 разполага с активно галактическо ядро – супермасивна черна дупка.
След грандиозното разкриване на тези първи пет пълноцветни кадри, можем да очакваме нови изгледи към други, по-близки до нас обекти. Засега няма обявени дати за публикуването им.