изображение: iStock
Езикът, който учим от раждането си, може да определи кои езикови вериги получават най-много допълнителни невронни връзки. Мозъците на говорещите немски и арабски език са ясно различими и се отличават от мозъците на хората от други езикови групи. Невронните връзки показват повишена свързаност в области, необходими за справяне със специфичната природа на тези езици. Ново изследване обяснява защо на някои може да им е особено трудно да научат език със силно различни структури от техния роден. Резултатите от това проучване, публикувано в NeuroImage, също така увеличават достоверността на противоречивите твърдения за това колко влиятелни могат да бъдат езиците.
Хипотезата на Сапир-Уорф твърди, че езиковата структура оформя нашия мироглед и начина, по който мислим. Циниците казват, че тази теория е високо оценена от лингвистите, тъй като това ги прави по-важни, но идеята е спорна дори сред специалистите. Писателите на научна фантастика обаче отдавна експлоатират темата. Например поредицата Native Tongue бленува за създаване на по-равен и мирен свят чрез промяна на езика. Една екстремна версия е представена във филма „Първи контакт“ (Arrival), където знаенето на чужд език дава възможност да се види бъдещето.
Не е нужно човек да вярва на подобни фантазии, за да осъзнае, че поразително различни езици като немски и арабски обременяват мозъка. Екип от Института „Макс Планк“ за човешки когнитивни и мозъчни науки докладва в NeuroImage, че последствията от усвояването на един език от раждането са видими в начина, по който е структуриран мозъкът. Авторите са използвали магнитно-резонансна томография, за да изследват мозъчната свързаност на 47 говорещи по рождение немски език на възраст 19-34 години и същия брой хора, за които арабският е първи език. Участниците били високо образовани, но всички говорели само един език. За да се намалят объркващите фактори, всички участници били десняци.
„Говорещите арабски език показват по-силна свързаност между лявото и дясното полукълбо, отколкото говорещите немски език“, обяснява един от авторите на труда д-р Алфред Анвандер.
Говорещите немски език имат по-свързани езикови мрежи на лявото полукълбо. Авторите обясняват тези факти с това, че арабският език изисква комбинации от независимо непроизносими корени и модели на думи, а при немския пък синтаксисът е сложен - всяка специфика е базирана в съответните области на мозъка. Подобно на други семитски езици, арабският се чете отдясно наляво, което активира дясното полукълбо на мозъка еднакво с лявото. Индоевропейските езици като немския, при които четмото и писмото вървят отляво надясно, са много по-фокусирани върху лявото полукълбо.
„Мозъчната свързаност се модулира от ученето и заобикалящата среда по време на детството, което влияе върху обработката и когнитивните разсъждения в мозъка на възрастните“, добави Анвандер.
Предишни проучвания показват, че различни области на мозъка се активират най-силно в зависимост от езика, който се обработва. Следователно не е изненадващо, че има дългосрочно наследство, точно както практикуването на спорт от ранна възраст изгражда необходимите мускули. Въпреки това, ефектът не е бил показван с мащабни тестове, каквито са провели учените от института „Макс Планк“.
Тези допълнителни връзки трябва да улеснят говорещите конкретен език да научат други, които, макар и да не са непременно подобни, използват близки или едни и същи области на мозъка. Те могат също така да помогнат при усвояването на други умения, които по подобен начин са базирани в секторите от мозъка, развити от ранното потапяне във въпросния език.
