Снимка: Wikimedia Commons
Повечето от нашите клетки имат генетичен код. Когато бъде дешифриран, той „казва“ на тялото ни как да произвежда протеините, от които се нуждаем, за да оцелеем. С течение на времето възникват малки модификации, които действат като „генетични превключватели“, засягащи начина, по който клетките ни интерпретират инструкциите, без да променят самия код.
Натрупванията на тези така наречени епигенетични промени често се използват за оценка на биологичната възраст на клетките и тъканите. Но латвийски изследователи публикуваха свое виждане, че възникващите модификации могат да се променят през целия ден. А това води до предположението, че тестовете, базирани на само на една тъканна проба, не са толкова точни, колкото се смяташе досега.
Екипът изследвал множество кръвни проби от 52-годишен мъж, вземани на всеки три часа в продължение на 72 часа. Били анализирани 17 различни епигенетични часовника в колекцията от бели кръвни клетки на всеки образец.
Това, което открили учените, било изненадващо. 13 от 17-те епигенетични часовника показали значителна разлика през целия ден. Клетките изглеждали „по-млади“ в ранните часове на сутринта и „по-стари“ около обяд, с относителни разлики, равностойни на промени от около 5,5 години.
Но разчитането само на проби от един индивид означавало, че са възможни прибързани обобщени изводи. Затова учените продължили с експериментите и анализирали кръвни проби, взети в продължение на пет часа от няколко души. Възрастовите колебания били установени при всички участници в изследванията.
Някои от тези клетъчни възрастови промени може да се дължат на това, че кръвта ни съдържа различни видове бели кръвни клетки в различните отрязъци от денонощието. Но пък някои параметри все още показват тази възрастова флуктуация, дори когато изследователите се фокусират само върху един тип бели кръвни клетки.
Изследването е публикувано в Aging Cell .
