Снимка: Wikimedia Commons
В интервю за PsyPost Лена Вимер, докторант в германския университет Максимилиан, неотдавна обясни, че тя и нейните колеги положили основите на количествени изследвания за ефекта на художествената литература върху мисленето.
„През последните десетилетия учени от няколко дисциплини твърдяха, че четенето на художествена литература за познание в реалния свят носи големи ползи, но също и възможни недостатъци“, разказва Лена Вимер.
За да разберат как четенето на художествена литература влияе на мозъка, Вимер и нейните колеги от екипа провели два анализа. Резултатите от тях са публикувани в Journal of Experimental Psychology: General. Първият анализира когнитивната функция на хора, които четат различни видове художествена литература. Другият ползва данни от дългосрочно проучване, което свързва читателите на художествена литература през целия живот с когнитивните резултати, вариращи от абстрактно мислене и умения за разсъждение, до способността за съпричастност към другите.
В първия мета-анализ, който включва данни от 70 проучвания и повече от 11 000 участници, изследователите установили, че четенето на художествена литература има малък, но „статистически значим“ положителен ефект върху познавателните способности на хората. Наблягащите на романите имат по-изразено съчувствие и съпричастност към на другите и разбират начина, по който те мислят, обяснява PsyPost.
Четенето на художествена литература е по-въздействащо и оказва по-благотворно влияние на личността в сравнение с нечетенето или пък с гледането на филмирани художествени произведения.
Вторият мета-анализ, който включва 114 проучвания и повече от 30 000 участници. В него се разкрива още по-съществена положителна връзка между четенето на художествена литература и когнитивните способности, особено когато става дума за вербални умения, разсъждения, абстрактно мислене и решаване на проблеми.
„Хората, които четат много художествена литература, имат по-добри когнитивни умения от хората, които четат малко или никаква“, обобщава Вимер.
Източник
