Илюстрация: Wikimedia Commons
Диаграмите и анимациите, показващи орбитите на планетите, малко ви лъжат. Или казано по-точно, те опростяват орбитите на планетите така, че учителите да не трябва да обясняват барицентровете на деца, които едва навлизат в дебрите на астрономията и осъзнават, че Земята не е единствената планета, която съществува, казва писателят Джеймс Фелтън, чиито книги са в областите история, странни науки и всичко необичайно.
Това, което сме свикнали да виждаме като изобразяване на орбитите на планетите около нашата звезда е опростена версия на техническата истина. Въпреки че Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система, с маса около 1048 пъти тази на Юпитер, гравитацията е двупосочна улица. Знаете старата приказка – Земята ви привлича гравитационно, но и вие (всеки от нас) я привличате.
„Третият закон на Кеплер описва връзката между масите на два обекта, взаимно въртящи се един около друг, и определянето на орбиталните параметри“, обяснява НАСА. „Помислете за малка звезда в орбита около по-масивна. И двете звезди всъщност се въртят около общ център на масата, който се нарича барицентър. Това е вярно без значение какъв е размерът или масата на всеки от участващите обекти. Измерването на движението на звездата около нейния барицентър с масивна планета е метод, използван за откриване на планетарни системи, свързани с далечни звезди."
За простота казваме, че планетите обикалят около Слънцето. Въпреки това, барицентърът на обектите на Слънчевата система обикновено е близо до Слънцето. Но благодарение на орбитите и влиянието на газовите гиганти Юпитер и Сатурн, той рядко се пада вътре в Слънцето. Орбитите изглеждат като във видеоклипа, направен от планетарния астроном и научен комуникатор Джеймс О'Донохю:
В резултат на това Земята в момента не обикаля около точка вътре в Слънцето, тъй като барицентърът е извън него. Ние обикаляме около тази точка в Космоса, а не около Слънцето.
„Планетите обикалят около Слънцето най-общо“, обяснява О'Донохю в X (Twitter), „но технически това не е така заради гравитационното влияние на Юпитер.“
Естественото мислене е, че ние обикаляме около центъра на Слънцето, но това се случва много рядко, т.е. много рядко се случва центърът на масата на Слънчевата система да се изравни с центъра на Слънцето.
Същото важи и за по-малките обекти като планетите и техните луни. Земята и Луната обикалят около точка на около 5000 километра от центъра на Земята, но това се променя, когато Луната се отдалечава все повече и повече от Земята .
