Смелото начинание за очни импланти, за които Илон Мъск казваше, че „в крайна сметка могат да надхвърлят естественото човешко зрение“, едва ли е осъществим. Учени използваха „виртуални пациенти“, за да разкрият ограниченията на тази уж новаторската технология. Според техните изводи, на този етап дори най-великото биоинженерство не може да се справи с човешката неврофизиология при възстановяване на зрението.
Още през март Мъск използва своята X платформа, за да обяви напредъка, който се постига в разработването на Blindsight - кортикален имплант, който не само щял да възстанови зрението, но и да осигури зрение с „висока разделителна способност“.
„Blindsight е следващият продукт след Telepathy“, писа тогава той. „Трябва да спомена, че имплантът Blindsight вече работи при маймуни. Разделителната способност ще бъде ниска в началото, като ранните графики на Nintendo, но в крайна сметка може да надхвърли нормалното човешко зрение. (Също така нито една маймуна не е умряла или сериозно наранена от устройство Neuralink!)"
Мъск каза, че Blindsight ще даде възможност на хората, които нямат зрение или са загубили очите си, да могат да „виждат“. Според него е достатъчно милиони миниатюрни електроди да бъдат имплантирани в зрителния кортекс, областта в задната част на мозъка, която до голяма степен е отговорна за обработката и интерпретирането на визуална информация от очите.
Но изследователи от Университета на Вашингтон (UW) публикуваха резултати от симулации, които сочат, че има основни недостатъци в дизайна на кортикални импланти като Blindsight. Според учените е подценена сложността на комуникацията между човешкото око и мозъка. Използвани са подробни симулации за изчислително моделиране, учените ги наричат „виртуални пациенти“. Анализите сочат, че е малко вероятно имплантите някога да „надминат“ нормалното зрение.
Изчислителният модел, който симулирал работата на импланта с висока разделителна способност, показал, че дори с 45 000 електрода, изображение с резолюция 45 хиляди пиксела би било размазано и едва разпознаваемо. Това е така, защото във зрителния кортекс всеки неврон съобщава на мозъка за изображения в малък участък от пространството и възприемчивите полета на невроните се припокриват, така че дори едно светлинно петно стимулира комплекс от неврони. Яснотата на изображението се определя не от размера или броя на отделните електроди, а от това как информацията се представя от хиляди неврони в мозъка.
Изводът е, че създаването на имплант с висока разделителна способност изисква не само свързване на електроди към неврони в зрителния кортекс, но и пресъздаване на невронния код - сложния модел на активиране на десетки хиляди клетки. Засега учените нямат представа как да намерят правилния нервен код на незрящ човек.
Изследването е публикувано в списание Nature.
