снимка: iStock
Джина Рипън е британски невробиолог, почетен професор по когнитивно невроизобразяване в Aston Brain Center към университета Астън в Бирмингам. Тя е член на редакционния съвет на Международния журнал по психофизиология. Авторката изследва ролята на житейския опит и биологията в развитието на мозъка.
Дебатът за това доколко биологично различни са женските и мъжките мозъци продължава да бушува с „научно обосновани“ аргументи и от двете страни. Джина Рипън анализира богатия си опит в изучаването на фините настройки в организмите на мъжа и жената, включително хормони и предразположеност към способности, като обяснява подробно защо много от тях не могат да бъдат тълкувани еднозначно. Тя цитира проучвания, които подчертават липсата на разлики между мъжките и женските мозъци и се спира на влиянието на обществото върху формирането на пола.
Книгата на Рипън (The Gendered Brain: Modern Neurobiology Debunks the Myth of the Female Brain) става бестселър във Великобритания. Тя твърди, че науката подхожда предвзето към тези теми и детайлизира тяхната академична двусмисленост като ги обявява за нищожни поради пристрастия или грешки в експерименталния дизайн и статистика.
Убеждението, че мъжките и женските мозъци са коренно различни, датира от изследванията от 18-ти век. Тези твърдения били базирани върху експеримент – измерване на черепите на двата пола с обикновена линийка. Въпреки че съвременните изследователски методи като функционален магнитен резонанс (fMRI) показват колко забележително сходни са мозъците на мъжете и жените, митът за „полово обусловен мозък“ упорито продължава, пише авторката.
В края на 20-ти век твърденията за непълноценната природа на жените отстъпват място на „допълнителни“ обяснения – жените са функционално различни и несравними с мъжете.
Джина Рипън не отрича, че в съвременното общество с настоящите му традиции в образованието наистина има разлики в поведението на мъжете и жените. Но нарича фундаменталните обосновки за тези различия, които уж използват науката за мозъка „невротраш“, „невросексизъм“ и „невронни глупости“. Нейната основна теза е, че отглеждането на детето в ранните му години оставя огромен отпечатък върху мозъка му и именно ранното възпитание, вече пронизано от полови стереотипи, прави мозъка „мъжки“ или „женски“, а не фундаменталните биологични различия в хормоните или вътрематочно развитие.
Рипън разглежда подробно проучвания, свързани с разликите в хормоналния фон на мъжете и жените, както и влиянието на тези хормони върху ранното развитие на детето, и стига до извода, че е невъзможно да се говори еднозначно за влиянието им върху формиране на полови характеристики. Това означава, че заключенията за „мъжкия“ или „женския“ мозък са най-малкото прибързани. Ролята на невропластичността на мозъка е невероятно важна както в началото на жизнения цикъл, така и през целия живот, а разликите в мъжкото и женското поведение се обясняват много по-лесно със социални фактори.
Мозъчните ресурси не са фиксирани: те се увеличават или намаляват в зависимост от придобиването, използването или загубата на умения, смята Рипън.
Например, изследванията показват, че децата и от двата пола възприемат и усвояват физиката на заобикалящия ги свят по един и същи начин, а при момчетата няма вродени предимства. Същото важи и за математиката - момичетата се представят по-зле на подобни тестове, ако им се каже предварително, че „като цяло момичетата се справят по-зле в решаването на задачи в този тест“. Според нея последващите разлики в представянето по математика се формират от обществото с неговите предразсъдъци, а не поради вродените предимства на единия пол.
Изглежда, че децата избират определени играчки не поради вродени полови различия, а защото родителите им ги дават.
Авторката призовава за отглеждане на деца от двата пола, без да им се налагат полови ограничения, които са традиционно широко разпространени в обществото. Според нея те оказват негативно влияние не само върху момичетата, но и върху момчетата, въпреки че всъщност те са предимно „невропреход“ и не издържат на научната критика. Наистина могат да се намерят разлики между мъжките и женските мозъци, но те са оформени и променени от социалния натиск, а не са биологично определени.
