Снимка: Wikimedia Commons
В момента Марс е студена, пустинна планета, но това невинаги е било така. Като разгледаме образуванията и характеристиките на планетата, можем да кажем, че някога на повърхността е имало течност, издълбаваща долини и езерни корита по нея. Днес на повърхността на Марс има вода под формата на лед.
Има само две посоки, в които тази вода може да се раздвижи: нагоре или надолу. Марс вероятно е имал по-плътна атмосфера през първите си няколко милиарда години. Сега тя е приблизително 100 пъти по-малко плътна от тази на Земята и водата вероятно е била изгубена по този начин, докато е „изтънявала“. Другата посока е надолу, към недрата на планетата. За да проучи това и данни за състава на Марс, НАСА изпрати InSight Lander – сложна машина, изследваща сеизмологични процеси.
Наблюдавайки сеизмичните вибрации под повърхността, учените могат да съставят картина за естеството на материала отдолу, докато вибрациите преминават през него. Този метод дава яснота например колко метеори удрят Марс всяка година, както и какво се случва с водата.
„Намирането на алгоритмите на водния цикъл на Марс е от решаващо значение за разбирането за еволюцията на климата, повърхността и вътрешността“, каза Васан Райт, геофизик в Scripps Institution of Oceanography на UC San Diego и водещ автор на новото изследване. Използваният модел сочи, че „средна кора, съставена от натрошени магмени скали, наситени с течна вода, най-добре обяснява съществуващите данни“.
Учените казват, че течната вода, намираща се в средната кора, изисква плитката кора да бъде пропусклива и достатъчно топла, за да позволи обмен на вода между повърхността и средната кора. За съжаление водата вероятно е недостъпна за бъдещи астронавти, тъй като се намира между 11,5 и 20 километра под повърхността. Това обаче може да ни укаже ново място за търсене на живот на планетата, пишат авторите на научния труд.
„Установяването, че има голям резервоар с течна вода там, дава известен прозорец към това какъв е бил или би могъл да бъде климатът“, обяснява Майкъл Манга, професор по земни и планетарни науки в UC Berkeley.
„А водата е необходима за живота, какъвто го познаваме. Не виждам защо [подземният резервоар] да не е обитаема среда. Това със сигурност е вярно на Земята – дълбоки, подземни мини са домакини на живот, дъното на океана е домакин на живот. Не открихме никакви доказателства за живот на Марс, но поне идентифицирахме място, което по принцип би трябвало да може да поддържа живот.“
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
