Илюстрация: Wikimedia Commons
Космическата скала, която е унищожила динозаврите преди 66 милиона години, е дошла откъм Юпитер, сочат подробности от ново проучване. Откритието определя естеството на съдбоносния за развитието на планетата ни астероид. Нови полезни обобщения са направени и за неговия произход в нашата Слънчева система. Новите данни могат да бъдат полезни и при проектирането на технологии, прогнозиращи астероидни удари с Земята.
Повечето учени са съгласни, че ударният елемент Chicxulub — кръстен на общността в съвременно Мексико близо до широкия 145 километра кратер, издълбан от скалата — идва от родната ни Слънчева система. Но точният му произход остава неясен поради липса на конкретни химически доказателства, че не е замърсен от собствения материал на Земята. Сега, в останките от удрящия елемент, събрани от европейските региони на нашата планета, учените откриха, че химичният състав на рядък елемент, наречен рутений, е подобен на този в астероидите, кръжащи между орбитите на Марс и Юпитер.
Елементът е „генетичния пръстов отпечатък“ на скали в главния астероиден пояс, където е бил „паркиран“ отломъкът с размерите на град преди да удари Земята преди 66 милиона години. Това разказва Марио Фишер-Гьоде от Института по геология и минералогия в Университета в Кьолн пред Live Science. Астероидът вероятно е бил избутан към Земята или от сблъсъци с други космически скали, или от влияния във външната Слънчева система, където газови гиганти като Юпитер крият огромни приливни сили, способни да нарушат иначе стабилните астероидни орбити.
Анализите на рутения сочат, че елементът е останал невероятно стабилен в продължение на милиарди години, макар Земята да е променяла ландшафта си много пъти. Изследователите сравнили резултатите с проби от други места, където са падали астероиди (Южна Африка, Канада и Русия), както и с няколко въглеродни метеорити, които често срещани във външния регион на главния астероиден пояс. Химическите сигнатури на рутения са в съответствие само с тези на въглеродните метеорити, произхождащи от външната част на Слънчевата система.
Учените знаят от моделите на ядрен синтез, че рутеният се е формирал в предишни поколения звезди и е изхвърлен в близката Вселена след експлозивната им смърт. Редкият елемент бил засмукан от планетите и астероидите, които пък оформили родната ни Слънчева система.
На Земята той потънал дълбоко в недрата на планетата много преди ударният елемент Chicxulub да се сблъска с плитки води, обгръщащи бреговете на днешно Мексико. Из въздуха на тези територии се разпръснали фини и киселинни прахови частици. Те намалили слънчевата светлина и хвърлили Земята в тъмна зима. Титаничният сблъсък унищожил повече от 70% от всички видове, включително нептичи динозаври и предизвикал необратима промяна на климата, която пък поставила началото на еволюцията на бозайниците и хората.
Но учените имат още работа, те се опитват да установят доколко е достоверна версията, че всъщност сблъсъкът, променил всичко на Земята, може да не е бил с астероид, а с комета. Тази хипотеза беше издигната през 2021 г.
