Снимка: Wikimedia Commons
Научната фантастика разпали в нас фантазиите, че някога хората ще покоряват огромния космически залив и ще изграждат галактическа култура. Възможно ли е подобна фантазия да се превъплъти в реалния живот? Някои астрономи се опитват да разберат.
Подобно начинание би изисквало използването на технология отвъд това, което в момента сме в състояние да използваме тук на Земята. В ново проучване обаче д-р Ченоа Тремблей от института SETI и професор Стивън Тингай от университета Къртин търсят изкуствени сигнали в 2880 галактики. Човечеството знае точното разстояние на малко по-малко от половината – 1317 – от тях. Учените са открили как да правят това само с едно наблюдение, благодарение на голямото зрително поле на Murchison Widefield Array.
Какво е MWA
Murchison Widefield Array (MWA) е съвместен проект между международен консорциум от организации за изграждане и експлоатация на нискочестотна радиорешетка. „Widefield“ се отнася до неговото много голямо зрително поле (от порядъка на 30 градуса напречно). Системата работи в честотния диапазон 70–300 MHz.
Разположена е до станция Boolardy в пустинята на Западна Австралия, в радиоастрономическата обсерватория Murchison (MRO), на 800 километра северно от Пърт. Мястото предлага тиха радио среда и стабилен климат за наблюдения.
Това е сред първите търсения на извънземен разум (SETI) далеч зад пределите на нашата галактика. Трембле и Тингай потърсили изкуствени сигнатури – известни още като техносигнатури – нямащи нищо общо с това, което човешката дейност може да произведе. Ако тези цивилизации изпращат съобщения в целите си галактики или дори по-далеч, манипулират звездни системи или по-големи области, те се нуждаят от огромно количество енергия.
„Николай Кардашов за първи път предложи скалата си, известна като Скалата на Кардешов, през 1964 г. Това е предложена мярка за това колко мощност може да произведе една цивилизация в един изблик на енергия в зависимост от тяхното технологично ниво. За да измине огромните разстояния между галактиките, сигналът трябва да се захранва от една или няколко звезди, например. Въпреки че има и други предложени методи за изследване, подобни на тези, които сме срещали в научно-фантастичните романи“, каза д-р Тремблей пред IFLScience. „Това ще изисква използването на технология отвъд това, което в момента сме в състояние да използваме на Земята“, допълва той.
„Тази работа отнема време и изисква много изчислителни ресурси“, споделя д-р Тремблей. „Въпреки това, ако не търсим, няма да намерим нищо. Съвместно с проф. Тингей публикувахме преди това четири подобни разработки, които бяха насочени към центъра на Млечния път, към мъглявината Орион и към Вела с фокус върху източниците на потенциални емисии в нашата галактика. Това беше първото ни търсене, насочено към външни галактики.“
Публикацията на двамата учени може да бъде прочетена в Astrophysical Journal и е достъпна в ArXiv.
